Чернота, хаос, кръв, болка, меланхолия... отнемане на живот. Изкореняване на позитивната човешка емоция, масово изтребление. Някаква подобна картина изниква като първичен инстинкт в главата ми, докато слушам немците от Todeskult - една млада група, решила да тръгне по мрачния път на депресив/сюисайдъл блек метъла. Само с едно демо зад себе си, петорката разбива каквато и да е светлина в човешкия живот и го насища с мизантропия, тъга, жажда за отмъщение и нестаена ярост.

Още от първите нотки на “Foreboding Suicide” ми стана ясно, че това не е средностатистическата блекарийка, завила към самоубийствено звучене и текстове. Съвсем на място ще бъде, ако сравня Todeskult с гиганти като Xasthur и Leviathan, все доказани банди в този тъмен стил на метъла. Мислех си, че едва ли немците могат да звучат по-апокалиптично и... обречено, може би, от другия запис на подобна банда, който ме вкара в този стил – “Soundtrack for a Suicide - Opus II” на Nocturnal Depression, но с ръка на сърцето твърдя, че няма място за сравнение. Харесвам ND, но Todeskult сякаш ги надминават в пъти, поне ако сравняваме релийзите им от настоящата година. Влудяващи писъци, викове на агония и болка, изключително депресираща атмосфера и красота в най-висша форма, макар и трудноразбираема, ни поднасят немците “само” в шест песни.

From horror I follow the road
dissolving through distorted cold

Fateful
Grim
Suicide

Няма място за положителни емоции тук, това е страната на забравените. Ще повторя това, което написах и в ревюто на ND. Тази музика не е за всеки, защото натоварването при слушането й е огромно. Дори най-слънчевият ден се превръща в безконечен мрак под звуците на “Als die Farben alter wurden”, а чувствата... умират. Специално внимание искам да обърна на едноименната песен, която е нещо като издигнат монолит, своебразен паметник на болката, агонията, разочарованието и всички подобни емоции, които се свързват с жанра. Един човек, една душа умира, и песента представя това по забележителен начин. Предсмъртните писъци и болката от всичко, насъбрало се през земния път на лирическия герой, избухват в едно своеобразно възпяване на смъртта, разгледана като някакво спасение. Поздравления на Neideck за неотразимите му вокали, които докосват слушателя и раздират сърцето му.

Култът към смъртта тепърва започва. След такъв дебют се чудя какви ли извращения над човешката психика и мироглед ни очакват занапред, поднесени ни от немците. Ако търсите лъч светлина и жизнерадост в музиката, не ще го намерите тук. Това е просто царството на сенките.