Lord Vampyr винаги е бил сред моите любимци, особено след като Theatres Des Vampires издадоха “Bloody Lunatic Asylum”. Тогава наистина забелязах тази банда, както и гения на Лорда. Но след като италианците издадоха най-зрелия си албум, по незнайни причини той ги напусна и днес групата не е това, което беше. Но ето, че през 2007-ма година Lord Vampyr напомни за себе си, и то как! “Triumvira” е един чудесен мелодичен блек албум, в който музиката е на ниво, а текстовете обхващат тематика, която не е често използвана от метъл групи - древната Римска империя. Лириката е изцяло на италиански език. В записа са пресъздадени някой от най-важните битки, които са водили римляните, но също така е представен и динамичния им живот извън войните.
С “Il Tempio Del Bifronte” започва тази чудесна творба. С доста добра мелодия, която обаче не отстъпва по бруталност на предишните писания на Lord Vampyr. Атмосферата наистина е доста римска и има моменти, в които ти се струва, че говори някой римски центурион. “Carmina Praetoria” изобилства от мачкащи рифове, но мелодията отново не е на заден план. В “Ama Il Ferro”, вярна на концепцията на албума, историята продължава. “Il Cantico Della Carogna” е най-разнообразното парче в тавата. То започва с викове на войници, влезли в ръкопашен бой, като на този фон се включват акустични китари. По-нататък тази апокалиптична атмосфера се смесва с дерящите се вокали на Лорда, които звучат повече от удачно. После чуваме и неговата пламенна изповед, под звуците на чудесната мелодия. “Carma Pitagorico” се явява като продължение на “Il Cantico Della Carogna”. Силните й страни са отново свързани със схемата: мачкащ блек метъл с включени съвсем на място акустични китари. Ритъм секцията също е безпощадна, но все пак това се очаква от една блек метъл формация. “Lapis Niger” е най-блекарската песен от всички, с доста олдскуул звучене на моменти. Определено има шанс да се хареса и на по-закоравелите блек метъл фенове. “Catacomb Worms” отново ни пренеся в центъра на сражение, което обаче е завършило с победа. След нея обаче има хиляди жертви, на които е посветена цялата композиция. “Dioscuri Aurea Saecula” е закриващото парче, което перфектно изгирава ролята си. Отново стартира с пряко включване от някоя битка, като продължава с маршов ритъм. Тази композиция е най-дългата в тавата, но освен това, в нея присъстват най-много среднотемпови моменти. Тя завършва с кашлянето и викането на Лорда, което е и край на страхотния блек метъл продукт – “Triumvira”.
Записът не блести с особена оригиналност, въпреки няколкото доста впечатляващи хрумвания. За олдскуул блек метъл не можем да говорим, въпреки че има и такова влияние. Като цяло, “Triumvira” би се харесал от почти всеки блек фен, но разбира се, ще бъде предпочетен от почитателите на по-мелодичния. Единственото мога да кажа в заключение, че силно се радвам, че Lord Vampyr издаде албум, който на всичкото отгоре и е добър. Смятам, че би било чудесно да продължи да ни радва с подобна музика и занапред.
