През 2007-ма станахме свидетели на какво ли не, но определено не и на нещо толкова странно, необяснимо и на пръв поглед - абсурдно. След като момчетата от Pig Destroyer ни зарадваха с грайнд извращението “Phantom Limb”, те продължават с изненадите. The Forgotten Archetype е страничен проект, състоящ се от грайнд чудовищата на Вирджиния и синт поп групата Eiffel 65! Да се определи стила нa това “нещо” е много трудна работа, но най-общо казано, се състои от грайнд, поп, денс и дет метъл, макар на моменти да се усещат R’n’B залитания; особено впечетляващи са и джаз елементите. Звучи налудничиво и нереално, но за всеобщо учудване, едноименният запис на The Forgotten Archetype е факт, с цялата си странност и противоречивост. Определено не е препоръчителен за твърди метъл фенове, но на тези с по-разкрепостен вкус би могъл да допадне.

Тавата започва с “Through the Gates”, която стартира доста брутално, но бързо се олекотява, защото се присъединяват поп вокали, които са обработени с електроника. По-нататък в песента грайндът доминира, но като цяло е доста накъсан, защото тъкмо когато започват квичащите вокали, се повявяват джаз инструментали и рапиращи гласове. Когато човек чуе тази композиция, му е абсолютно позволено да откачи отвъд всякакви граници. Въпреки всичко, тя е много добре изпипана и нищо в нея не звучи не на място. Тя изиграва отлично ролята си на откираваща, като е и една от най-добрите в албума, въпреки че много може да се поспори, след изслушване на всичко, което ни предлага този многостилов запис. “Feast Upon the Beat” започва както почти всяка композиция на The Forgotten Archetype - с мачкащ дет метъл, като впоследствие се присъединяват и другите елементи. По-точно, за тази песен може да се каже: 50% дет, 20% поп и 30% рап! В грайнд/дет частите почти няма вокални партии, но за сметка на това в другите пеенето изобилства и текстът е напълно разбираем. След финалната щриха, поставена с акустични китари, следва “Dreams”. На моменти човек може да усети пънк и рок мотиви, като в средата се откроява недоволството на възрастна дама, която твърди, че мрази щата, в който живее, слънцето, океана и не на последно място - Арнолд Шварценегер. “Party Here Tonight” се изстрелва мигновено, като определено оправдава името си. Но наистина ми е интересно, кой ли ще бъде гост на едно поп/грайнд парти?! “Neverland” започва с детски гласове, които доста наподобяват на такива от анимационен филм. Следва вече познатата ни схема на грайнд-поп, дет-рап и тн. Това е най-дългата композиция в тавата, което подсказва, че е и най-разнообразната. Тя изобилства от мачкащи рифове, а и ритъм секцията е безпощадна. “Neverland” завършва със стара песен, която перфектно се вписва в откачената атмосфера. “Close Our Eyes” започва с едно страхотно неокласическо соло, което още повече допринася за разнообразието в албума. След него като по поръчка следва едно доста прилично джаз изпълнение! Това е най-метъл ориентирана песен в записа, и лично за мен - най-добрата. “As the Sun Rises” стартира доста попърски, но, разбира се, началото няма много общо с това, което се случава по-нататък. Отново от едно се прескача към друго - хаосът е пълен, но поне не е натрапчив. Закриващата “Keep On Truckin'”, не се отличава много от предшествениците си, което не й пречи да е чудесна сама по себе си. “Keep on Truckin’, we are gonna’ survive…” - след тези думи и леко затише, свършва неповторимият дебют на The Forgotten Archetype.

Този уникален запис е определено една страхотна хрумка, отличаваща се от всичко, като комбинира неща, които всеки е чувал, но по отделно. Не мога да се нагърбя с препоръката, че това ще се хареса на всички, но повярвайте ми, този албум си заслужава слушането поне от чист интерес към случващото се на музикалната сцена днес. Тавата не е нещо, което става за дълго въртене, но не омръзва чак толкова бързо. Но какво още четете? Направо чуйте и се уверете сами, че комбинацията между грайнд и поп далеч не е лоша.