След успешния дебют на холандците през 2004-та година, много хора започнаха да пророкуват, че следващият (ако има такъв) ще е катастрофален... Самата аз до известна степен подкрепях този песимизъм, докато не чух съвсем наскоро сътвореното музикално чудо на Nemesea. Ето, че тавата е вече факт, озаглавена е “In Control”, а още след първото слушане всички останали критици могат сериозно да преосмислят мнението си. Албумът няма почти нищо общо с “Mana”, което далеч не може да се обясни единствено с напускането на барабаниста Sander Zoer, който премина към лагера на Delain. Някои биха отдали това на новоподписания договор на групата с небезизвестните Sellaband, но продължавам да се чудя дали нещо подобно е в състояние да се отрази по толкова краен начин на постигнатото от бандата до момента. Стилът е коренно променен, няма го онова характерно по-тежко атмосферично звучене, което струеше от дебюта; заменено е от един по-техничен, гъвкав рок саунд. В този ред на мисли, “техничен” е определение, което пасва най-много на “In Control”, и то във всяко едно отношение.

Още с началните няколко песни албумът изненадва с подчертано търсеното разнообразие. Всяка следваща песен се отдалечава смислово от предишната - факт, говорещ сам по себе си за Nemesea като за група, която не спазва определени лимити и предначертани пътища. Момчетата са вкарали съвсем неприсъщи за тях елементи, на места достигащи идва ли не техно звучене, комбинирано по невероятен начин с все още запазените тежки моменти. Колкото до Manda, необходими са само няколко минути вслушване, благодарение на които слушателите да оценят таланта й, а тук той е разгърнат по начин, за който в “Mana” изобщо не можеше да става и дума. От пилотната “No More”, демонстрираща с енергичността и разнообразието си натрупания от бандата опит, и то само след един албум, през едноименната “In Control”, съчетаваща гореспоменатите техно-мотиви, редуващи се с на места с почти заглъхващия инструментал, до “Home”, която е в състояние да покърти всеки с интимността на текста и начина, по който е поднесен... Именно това разкрива дълбокия смисъл на албума, притежаващ изключителното свойство да те завладее още с началните песни, пробуждайки любопитството и желанието за още и още. Е, определено има защо, напълно достатъчно причини могат да се намерят в баладата “The Way I Feel”, белязана от уместното участие на Cubworld, преплитащ гласа си в идеален синхрон с този на талантливото момиче. Резултатът е повече от ясен – прекрасна балада, базирана едва ли не само на вокални партии, с много ограничен и лек инструментал, в което обаче се състои цялата й красота, сила и дълбочина. “Lost Inside” на свой ред притежава особен заряд, вплетеното леко електронно звучене е включено по интригуващ начин, придавайки необикновена свежест на и без това приятното парче. Друго е положението с “Remember”, един от гвоздеите в целия албум, където за пореден път Nemesea поднасят богат коктейл от придобитото на музикалната сцена като минимален опит, смесено с новото звучене и неизползваните от групата до момента елементи, като техничния, на места наистина електронен инструментал, почти постоянната промяна на темпото и рифовете, подчертаващи гласа на Manda. “Believe”, или неангажиращата, отпускаща песен в албума, внася още повече разнообразие в и без това богатия от музикална гледна точка запис. В тази част на тавата редуването на по-леките песни с принципно характерните за групата енергчични парчета е най-лесно различимо, което е поредният плюс към цялостната оценка на поднесеното от Nemesea. А като говорим за повтаряемост, албумът е пропит с уместната смяна на неангажиращите мотиви, разчупени на почти равни интервали с ясно подчертаната динамика, на която групата залага този път. Положението не е по-различно и с финала, по-конкретно “Like The Air”, явяваща се противоположност на следващите я “Broken” и “Never”. Последната далечно напомня на началните “No More” и “In Control”, което създава усещане за кръговрат, разпрострял се над всеки един елемент. Краят обаче не настъпва веднага - включени са трите първоначални демо записи на “In Control”, “No More” и “Like The Air”, или вече явно целенасочената своеобразна препратка към самото начало, които за мое голямо съжаление теглят чертата на смесицата от енегрия, меланхолия и магичност, присъщи за албума.

Чувствам се длъжна да призная, че Nemesea никога не са заемали по-сериозно място сред любимите групи. Е, нещо от вида на “In Control” се оказа в състояние да преобърне начина, по който преди време гледах на тези дебютанти от Страната на лалетата. Повече от излишно е да повтарям, че албумът има изключително ограничено количество допирни точки с дебютния, което обаче не се дължи на факта, че “Mana” бе критично възприет – дори напротив, зае доволно видно място измежду най-добрите дебютни албуми. Какво тогава е накарало бандата да промени почти до неузнаваемост стила си и така позитивно посрещнатото звучене? Освен желанието да експериментират, те чисто и просто не искат да следват вече установената формула, пък била тя и задоволително печеливша. А фактът, че Manda и компания постигат нещо подобно с едва втория си албум, ги поставя в изцяло нова категория, спечелвайки им статуса на една от най-успешните групи не само в Холандия, но и на фона на многобройните състави с женски вокали, които творят в този стил. Остава да добавя единствено надеждата и пожеланието, че ще продължат по същия път, както и да подчертая респекта, с който Nemesea ме изпълниха напълно, и да - смея да твърдя, че вече е напълно заслужено.