През 2007-ма наблюдаваме дебюта на много млади банди, които свирят прогресив метъл. Една от тях се казва Darkwater, но освен традиционния прогресив, те добавят и доста модерни елементи, като в техния албум - “Calling The Earth to Witness”, има и доста пауър метъл. Това е една доста качествена творба, която определено хваща ухото и не омръзва бързо.
Началото поставя кратката интродукция “2534167”, която освен за целия запис, се явява като директно въведение и в първата песен “All Eyes On Me”. Тя започва с електронни ефекти, към които се присъединяват и китарите. Следва леко затишие в стил Dream Theater, по време на което чуваме първите вокални партии. Те са изпяти майсторски, отново в стила на преките вдъхновители, но из цялата среднотемпова композиция се забелява изящна клавирна окраска, която се вписва перфектно в цялостната атмосфера. Китарните сола също не са забравени, дори напротив - има ги в изобилие. След “All Eyes On Me” идва “Again”, която започва доста мачкащо, а след това отново залага на клавирно участие. Тази песен е доста емоционална, дори роматична на моменти, а към края му се забелязват и леко загатнати неокласически елементи. Следва най-дългата композиция в записа - “Habit”, която има доста силен хоров старт. Шведите продължават да ни радват с новаторския си прогресив метъл в тази 13-минутна песен. Тук темпото отново е средно, на моменти дори и пак се наблюдават влияния от Theater, но също така има Treshold-ски и Evergrey-ски залитания, които обаче са почти незабележими. Парчето е разнообразно и почти няма повтаряемост. След тази многообещаваща композиция следва кратката прелюдия “The Play Part I”, която е мрачно-баладична и създава една доста красива атмосфера. В нея няма тежки китари, нито изразен ритъм - само пиано и майсторското пеене на вокалиста. Логично, следва също така емоционалната “The Play Part II”, която обаче не отстъпва по тежест на миналите, а за мен е може би най-добрата в целия албум. Усещат се типично скандинавски мелодии, които са красиви, незабравими и носят едно много свежо, но и мрачно усещане, което завладява бързо. “Shattered” е по-тежичка, но пак изпъква с мелодията си. Въпреки че всяка песен в тавата е неимоверно изпипана, приликите между тях са лесно забележими. “Shattered”, например, е доста прилична композиция, с изобилие от сола, дори и барабанни такива, но като цяло не се отличва много от предшествениците си. 10-минутната “Tallest Tree” започва със соло на акустична китара, като впоследствие се включват и другите инструменти. Приятно парче, което обаче не блести с нищо особено. Последна в записа, “In My Dreams” отново е доста скандинавска и запомняща се, като изиграва много добре ролята си на закриваща и загатва, че Darkwater са една от най-добрите млади групи в момента, от които определено можем да очакваме много. Това наистина е песен, която те кара да мечтаеш за отминали и бъдещи моменти, но най-вече ти напомня за нещата, на които не си обърнал внимание, когато е било нужно. Кратка, но безкомпромисна, тя затвърждава доброто мнение за албума.
Darkwater са безспорно една многообещаваща млада формация, която, убеден съм, има още какво да покаже. Музиката им не е уникална, но е красива, емоционална, човешка, изсвирена майсторски и запомяща се. Какво повече може да иска човек от дебютанти, осбено когато са избрали един от най-сложните за изпълнение жанрове - не само в метъла, но и в музиката като цяло?
