Няма как да не ме побият тръпки, докато слушам новото отроче на блекарите от Vreid. Може приликите с легендарния проект на великия, вече починал Valfar (говоря за Windir, естествено), да не са особено много, но се усеща, че Hvall, Steingrim и Sture са решили да пресъздадат една малка частица от Windir в творбите си. “I Krig” сякаш се доближава най-много от общо трите албума на групата към атмосферата, която музикантите създаваха в Windir, най-вече заради фолк влиянията, вплетени в него, които макар и не особено много, се открояват доста ясно.
Заглавието на албума означава “на война” и е доста силно подчертано от обложката – войник на фона на норвежкото знаме. Точно по военному е сложено началото с “Jarnbyrd”, звучаща маршово и нахъсано. Мудна мелодия бива смесена с тежки рифове, докато Sture не се намеси с впечатляващ рев и обстановката не стане малко по-жива, а ритъмът - забързан. Солото към началото на четвъртата минута събуди някакви спомени в мен и с лека носталгия съм длъжен да отбележа, че може да се впише без проблеми в която и да е песен на Windir. “Under Isen” е значително по-скоростна песен, след която идва и ядрото на новия албум на норвежците – едноименната “I Krig”. Цигулки! Нещо, колкото неочаквано, толкова и красиво и очарователно. Кой ли би очаквал цигулки да бъдат намесени в блек метъл проект, и как ли би звучало това? Аз се наемам да дам отговор – поне във Vreid това е опустошително. Употребата на цигулки в парчето освежава и променя иначе добре познатата ни блек метъл обстановка (разбирайте леко еднотипна) и, свършила своята задача, предоставя възможност на Sture и Ese отново да ни залеят с мощните си рифове, а Steingrim да твори зверства зад касите. Почти деветминутна касапница, която оставя слушателя бездиханен – колкото агресивна, толкова е и красива тази песен. Цигулки се намесват пак, и пак, за да закрият по подобаващ начин ако не най-силната, то поне най-интересната като замисъл композиция в целия албум. “Svart” отново разнообразява атмосферата с типичен хор, какъвто можем да срещнем в творбите на Windir, и като цяло е едно доста стабилно и изпипано парче. “Folkefiendar” отново ни пренася в типично блекарско, ударно и взривоопасно звучене. Sture е по-агресивен и вдъхновен от всякога, а рифовете се нижат ли, нижат, пулсирайки в неотразим ритъм. “Millom Hav Og Fjell” закрива тавата съвсем подходящо, а в началото си отново доказва, че Vreid могат да бъдат разнообразни, за разлика от доста свои колеги – мелодичен напев се повтаря и сякаш заплита заклинание, Sture отново се намесва авторитетно, китарите забързано жужат, а барабаните с плавност доизграждат есенцията на песента. Последните нотки бавно заглъхват, а аз си пускам албума отново...
И ще го слушам отново и отново, това е сигурно. Смея да твърдя, че тазгодишната творба на Vreid е най-зрялата им и най-успешна. “Kraft” беше нелош албум, а “Pitch Black Brigade” не ме впечатли особено. “I Krig” обаче показва, че групата се развива и подобрява звученето си и бавно, но сигурно излиза от рамките на праволинейния блек метъл. Какво пък, след цигулките в този албум, защо да не очакваме още нещо иновативно в следващата им творба? Лично аз нямам търпение да открия!
