Наистина не знаех с какви думи да започна това ревю, за да изкажа най-силно възхищението си от това, което чух. Единственото нещо, което ми идва на акъла в момента е “MEHIDA, ЧОВЕЧЕ!!!”. Mehida са съвсем ново име, което се появява на вече претрупания пазар с прогресив групи. Дебютният албум на финландците, озаглавен “Blood And Water”, меко казано ме сдъвка и изплю. По принцип не съм голям фен на прогресарските идеи, заради самонадпреварата на музикантите. Всички се опитват да сътворят нещо възможно най-сложно, за да заслужат мястото си в съответните среди. Mehida чисто и просто предоставят един учебник за мелодичен прогресив.
“Blood and Water” показва, че групата е ориентирана към сложни съчетания на ритми и уравновесени мелодични рифове, които правят албума доста приятен за ухото и моментално го изключват от графата “скучни прогресиви”. Елементите, които се редуват в албума, са толкова изумително разнообразни! Човек даже би си помислил, че някой си е направил шега и е издал компилация от песни на различни групи. Това са си Mehida - невероятно много музикални стилове, емоции и идеи, събрани само в 11 песни, които минават абсолютно неусетно. От тежките китарни рифове, през красивите и атмосферични балади, чак до тъмните дебри на математически изчисления прогресив, финландците показват завиден професионализъм. В албума всичко е на място. Впечатляващо експресивният глас на Thomas варира в различни диапазони и подобно на хамелеон се влива перфекно със средата която му е предоставена под формата на гениална музика от партнюорите му. Албумът е изпълнен с много хорови елементи, които не дават дори най-малък повод на слушателя да се отегчи.
Целият запис мина толкова неусетно и разбрах, че вече съм на последната песен и се чувствам наистина много объркан… Не знам какво ми си случва. Край на изненадите! ...Хайде да свършва, за да мога да го обмисля и да си го пусна пак. Да, ама не! Закриващото парче, озаглавено доста многозначително “End Of The World”, просто ме довърши. Наистина се опитах да го разбера, но да си призная, пак не успях! Песента напомня на някое от откачените бълнувания на Bjork. И така, магията свърши. Единадесет композиции, единадесет различни фази, през които може да премине човешкият мозък, слушайки този албум. Единадесет Изненади, единадесет пъти въпросите “Защо?” и “Как?”
За мен “Blood And Water” заема първо място в класацията на прогресив албуми тази година. Новаците Mehida дават един сериозен урок на много от най-известните групи, които тази година разочароваха феновете си. Урокът е, че трябва да се заемат с нещо, което им се удава (например бране на ягоди) и да оставят прогресив метъла на тях.
