За толкова затворен във вероломната си жлъч към всичко жанр, дет метълът е дяволски богата музика. Има дет метъл за всичко! Ето ти първичния дет на Master, подходящ за мотори и мастики. Или Atheist за деликатните екстремисти с нюх към джаза. При цялото това разнообразие от групи и поджанрове, най много се кефя, когато чуя нещо от класа на Gorguts, Ulcerate и Sectu - банди със смелостта и таланта да покажат собствено разбиране за дет метъла. Тъкмо си седиш и си мислиш, като един Мечо Пух с избеляла тениска на Napalm Death, как жанрът е съвсем изчерпан, Прасчо, и внезапно чуваш как есенцията му амбициозно бива претопена в нещо новаторско, приятно объркващо и подобаващо брутално. Като ревю на колегата Shogot!
Второто дългосвирещо извращение на чешките инквизитори Heaving Earth е от този тип музикални продукти. Зловещият им дебют “Diabolic Prophecies” (2010) даде да се разбере, че момчетата са надминали идолите си Immolation и Morbid Angel, но само загатна за оригиналния им звук, чиято чудовищност все още не бе напълно оформена. В “Denoucing the Holy Throne” звярът вече е готов да сключи челюсти около безпомощното ти тяло и да те отнесе в центъра на Пандемониум. Heaving Earth довеждат стила си до нещо като симфоничен дет метъл, изсвирен без никакви симфонични инструменти. Ритъмът няма нищо общо с традициите на жанра - подобно на оркестрални перкусии, барабаните - в цялата си екстремност - само маркират ритъма и темпото, водейки се по китарите, които звучат като вой на изтерзани цигулки. Звукът им е изключително плътен и наситен, но рифове почти не се намират - вместо да преповтарят учебника, Heaving Earth залагат на ужасяващи, изкривени хармонии, садистично дирижирани от Сатаната.
12-те дълги песни са особено трудни за проследяване, не само заради нечовешките рефрени, но и заради неспиращата им атака. Само коравото, олдскуул ръмжене на Michal Štěpánek помага да се ориентираш в хода им. В парчетата почти няма динамика, поне не в смисъла “бързо-бавно” или “тихо-шумно”, което е артистично от една страна и проблемно от друга. Просто много от тях повтарят формулата интро-адски-мъки-соло-аутро, което отнема от цялостната внушителност на албума - разбираш, че Heaving Earth тепърва са открили звука си и им предстои да набарат формулата за правене на песни.
Като махнеш това, “Denouncing...” е кошмарно интелигентен и брутален запис, който ще изпепели слушалките ти. Въпреки пропуските в композирането и стерилната продукция, албумът е на високо ниво и Heaving Earth би трябвало да бъдат признати за едни от флагманите на източноевропейския дет метъл.
