Не е лесно да си финландец и да пробиеш с мелодичен пауър метъл, предвид наличието на стотици банди от Страната на хилядата езера, развиващи се тъкмо в това поприще. На младоците от Olympos Mons явно не им пука особено от този факт, тъй като притежават доста повече от задължителния минимум на устременост и талант, нужен за сполучливо щурмуване на барикадите по пътя към успеха. Свежото виждане на петимата за избрания жанр намира проявление във второто им студийно творение, което се появява точно три години след впечатляващия дебют “Conquistador”.

Звученето не е мръднало и на йота – музиката е издържана предимно в познатия среднотемпов изказ, подплатена от ненатрапчиви клавирни оркестрации и епичните, пропити с патос вокали на Ian Highhill. Всъщност групата дължи голяма част от специфичното си очарование тъкмо на качествата на фронтмена: топъл тембър, овладян диапазон и най-вече разграничаване от армията имитатори на Michael Kiske и Timo Kotipelto. Свиренето е на задължителното високо ниво, макар солата и преходите да са по-скоро гарнитура към силната куплетно-припевна основа, отколкото открояващи се равноправни компоненти. Отсъства всякакъв стремеж към разчупване на конструктивния стереотип, но точно Olympos Mons не са сред бандите, на които е нужно това. Музикантите може и да са странили от новото, но за сметка на това забележимо са усъвършенствали композиторските си умения. Привидно липсват хитови парчета, каквито несъмнено бяха “Wanted Man” и “Through The Ice And Snow” от първия запис, но с всяко следващо слушане десетте песни разкриват по малко от достойнствата си, и така до крайното осъзнаване, че всъщност почти без изключение са твърде завладяващи. По-динамични и разнообразни откъм емоции, те така се загнездват в ума, че в един момент неусетно започваш да припяваш основната мелодия на откриващата “One Word”, например. Като се тръгне от симфоничната, леко песимистична “The Price”, мине се през бавната, тържествена и полубаладична “Fire and Ice” и се стигне до романтичната, обогатена от фолк влияния “A Race Between Two Hearts”, в записа няма скучен момент. Успеят ли да вдигнат още малко нивото с третия си албум, Olympos Mons ще са отвоювали почетно място сред големите имена в европауър сцената.