Над двадесет и петимата избраници на Один, събрани от всички краища на Европа, щурмуват още веднъж, решени да ни довършат с третия си обширен албум, посветен на най-различни европейски митологии. Дракарите се сбират, досущ призраци в мъглата, тайнствени и красиви. Време е за поредното пътешествие през древни земи и легенди, време за песни, възпяващи старите богове... Накратко - време е за магията, наречена Folkearth.

Времетраенето на албума е доста внушително със своите почти 70 минути и цели 17 песни, но пък слушателят на точно тази група трябва да е свикнал с това – все пак “By the Sword of my Father” също се състоеше от страховито число парчета – 16. Този факт може само да зарадва любителите на фолк/викинг жанра, имайки предвид нещата, които Folkearth натвориха през изминалите години. За жалост, обаче, звукът на “Drakkars in the Mist”, макар и леко подобрен в сравнение с предишните записи на групата, е на доста ниско ниво, но съм сигурен, че всеки, вече чул “A Nordic Poem” и “By the Sword of my Father”, ще бъде поне леко удовлетворен от развитието в звученето. Тавата е изключително разнообразна, и няма как да бъде другояче при толкова много участващи в проекта музиканти, почти всеки от които има централно място в някоя и друга песен. С едно мощно “Before Battle I Embrace” се качваме на дракара и потегляме из древните земи. Приповдигната атмосфера с включвания на хор ала Turisas на места и агресивни, но някак улегнали и спокойни вокали, дават начало на ударната доза фолк и викинг метъл, които ни предстоят. “Hoplites Awaiting Command” започва със забързани клавири и глас, разказващ ни за Древна Елада, за Александър Велики и за войнишките клетви на воините, избрали да бранят родината си. Песента постепенно се разгръща и клавирите биват изместени от акустична китара, акомпанирана от зовът: “Alexander, your armies are waiting!”, за да се оттекнат последните възгласи: “Alexander, your legions… hail thee!”. От тези източни краища на Европа курсът ни се променя към по-северните части на Стария континент, за да проследим полета на самите Гарвани на Один – Хугин и Мунин, респективно “Мисъл” и “Памет”. Непоклатими и отчетливи рифове, обградени от хор и бесни, свистящи каси, разтърсват слушателя, потапяйки го напълно във Folkearth атмосферата. Предстои ни песен, посветена на Гримнир (друго име за Один), която е озаглавена “Grimnismol (Ballad of Grimnir)”. Парчето наистина има баладично звучене, въпреки че са добавени и доста сериозни епични нотки. Първата част от името на песента пък е пряко свързана с Grimnismal - митологична поема от времето, известно ни като Поетична Еда. Вълчи вой ни прехвърля към краткото инструменталче “Hogtyd”, което има изключително нежно и успокояващо звучене, за да дойде една от най-значимите и ключови за албума композиции – “Sworn to the Raven”. Женски хор, гъвкави рифове и ритмични каси ни посрещат, за да ни превърнат в едни от вречените в Гарвана. Изключителни фолклорни мотиви могат да бъдат наблюдавани по време на песента, а вокалите на Hildr Valkyrie са изключително сполучливи. Към третата минута песента леко се накъсва сякаш от зов към някое божество, след което отново биваме въвлечени в магичното обаяние на “Sworn to the Raven”. Едноименната “Drakkars in the Mist” също разбива с красотата и мощта си и събира множеството музиканти, работещи над проекта, в един отчетлив и невероятно успешен хор. Множество фолк влияния, редуващи се женски и мъжки вокали, сливащи се по-късно в едно, галещ ухото припев и горди възгласи, принадлежащи сякаш на викинги, намиращи се на палубата на въпросните дракари, моделират уникалността на заглавното парче. Безспирните възгласи “Drakkars in the mist! Drakkars in the mist!” започват отначало тихо, като всеки следващ засилва напрежението в парчето - истинска вълна, която набира скорост с всяка изминала секунда, за да завърши по великолепен начин! Биваме отнесени буквално на другия музикален полюс след епичната минала песен с тъжното, меланхолично и крехко “Midgard Farewell”. Скръбни напеви описват края на жизнения път на даден човек, разделящ се с Мидгард, светът на хората в нордическата космология. “Thunders of War” е последното парче, преди да завалят бонус песните, които интернационалната група ни е подготвила. Мелодията е поддържана главно от акустична китара и налице, както при “Sworn to the Raven”, са само и единствено женски вокали, изплитащи нежна мрежа от прелестни звуци и създаващи неповторима атмосфера. Гръмотевиците на войната наистина се дочуват в далечината, докато воините се сбират... Както споменах, Folkearth са се потрудили да предоставят на феновете си и слушателите като цяло три бонус песни – това са “The Bane of Giants”, “Kingdom of the Shades” и “The Riding Of The Queen Boudiccea”. Последното парче ми допада най-много, може би заради поредните фантастични фолклорни мотиви, които бандата смесва с китари и по-тежки вокали. Историята за кралицата, повела исенските племена срещу могъщата Римска империя, завършва творбата на Folkearth подобаващо.

Чуйте този албум, ако ви се слуша творба, която е разнообразна и ако ви се поема на историческо пътешествие от Древна Елада, през Римската империя, до Британия и скандинавските страни. За феновете на стила е задължително, а за другите... да кажем, силно препоръчително!