В началото беше Bulb... и после вълните на джента заблъскаха по стените на съвременния метъл и нищо не беше същото. Щом четеш за Periphery, приемам, че познаваш историята им в зародиш. В третия си албум талантливите пичове отново са на върха в играта с ниските октави и неравноделните ритми, но проблемът с вокалиста остава. Само че обективността не ми позволява да повдигна темата за певческия стил на Spencer Sotelo... не, чакай малко. Стига толкова с тази шибана толерантност в метъл ревютата! Обективно погледнато, Sotelo звучи като хибрид между Justin Bieber и Chester Bennington, а мястото му не е в Periphery, а във формат като “X-Factor”... или във From First To Last, все тая. Но на този етап е повече от ясно, че групата не споделя тези виждания, а стремежът ѝ да направи музиката си годна за масовия консуматор е налице от самото ѝ начало и е оправдана от бизнес гледна точка. Е, на мен не ми пука много от това, че и Periphery трябва да ядат, затова излъчвам хаштага #SpencerДаСиХоди в израз на протест и преминаваме към “Juggernaut” в целите му post-Meshuggah тежест и разточителност на двоен албум. Мерсаж за търпението!
Ако позволиш, ще си послужа с аналогията на колегите от MetalSucks - първият албум казваше “Ние сме Periphery”, вторият казваше “Ето ти още Periphery”, а “Juggernaut” казва “Вземи страшно много Periphery!”. В “Alpha”-та и “Omega”-та му има от всичко по много. Периодът 2013-2015 е бил извънредно продуктивен за бандата, защото покрай работата по огромния “Juggernaut”, Periphery издадоха и 30-минутното “EP” “Clear”, което е по-дълго от “Reign In Blood” с цели две минути и следователно е пълноценен албум, няма какво да се лъжем! Пичовете просто са ринали музикални идеи с кофи и лопати, и решението им да ни ги поднесат щедро, в завършен вид, е прекрасно - особено за вманиачените фенове. Periphery преминават през всички нюанси на оригиналния звук, който притежават, но резултатът от волното им творене е, че “Juggernaut” е по-малко албум и повече експозе на всичко, което групата може. За щастие превъзходните идеи на тримата млади, кадърни китаристи с прогресивно мислене успешно компенсират липсата на последователност и съсредоточеност в композициите. Когато те са “съшити” от много на брой и добре подбрани фрагменти, резултатът няма как да не ти хареса - нищо че една от песните, примерно, има дължина три минути и първата половина е стандартно парче на Bulb, а втората е дошла от немай-къде естетска джаз импровизация.
Двата диска на “Juggernaut” са Periphery надълго и нашироко - нахлупвай слушалките, изолирай умствено гласчето на Spencer (ако те дразни) и се забавлявай със страхотната им изобретателност! Каквото и да се случва, това е част от най-добрия прогресив метъл, който ще чуем през 2015-а година.
