Посткор. Тази стилистична ниша се обособи с появата на групи като Neurosis, Pelican, Isis и Dirge. Този диск е преиздаденият трети албум на Dirge, а използваните музикални похвати се припокриват 100% с определението, което имам в главата си за посткор – бавни, тягостно провлачени ултра-тежки рифове, цялостно “замазана” звукова картина и вокали, изразяващи тотален нихилизъм и отчаяние. Като цяло темпото е средно, което отдалечава този род групи от дроун стила на, да кажем, Reverend Bizarre. “And Shall The Sky Descend” ми напомня поразително на атмосферата и настроението в “The Eye Of Every Storm” на американските титани Neurosis. Това не е музика за всеки. Дори на мен депресията, наелектризираната атмосфера и монотонно наслагващото се чувство за някаква предстояща звукова смяна на темпото, която така и не настъпва, ми идват в повече. Все пак, този стил има какво да даде на тежката музика, а специално този албум няма да ви разочарова.