Eдна малка звездичка заблещуква... Или може би една роза разцъфтява, за да ни поведе на пътешествие. Голяма част от вас със сигурност не са чували за Eldamir, затова накратко ще ви обясня как стоят нещата. Eldamir е творчески псевдоним на Живко Йорданов, малко по-възрастен от самия мен, а албумът се появява след доста усилена работа на младежа, както и един сингъл, който излиза през февруари месец тази година.
Албумът като цяло е кратък – с времетраене около 30 минути, и включва десет песни, две от които са интерлюдии, а стилът му се доближава до звученето на рок / хард рока. Два са главните проблеми в творбата, но според мен те са напълно преодолими при по-голямо желание. Единият, естествено, е звукът, който е доста заглушен, а барабаните (които са програмирани) са на доста ниско ниво, но пък албумът е правен в домашни условия и няма как да бъде другояче. Другата лека спънка е леко неточният акцент на Живко, който се наблюдава в някои песни, но в повечето от тях не се усеща въобще. И дотук с негативните страни на творбата, защото в нея има нещо, което рядко съм виждал в толкова големи количества из други албуми на най-различни изпълнители – чувства. Просто всеки акорд, всеки момент, секунда от албума е изпълнен с чувства и емоции, които правят мнението ми за творбата толкова високо. Личи си любовта и нахъсаността, ентусиазмът, с които Eldamir е подходил към всяка една от тези десет песни. Разбира се, оценката ми за албума не е толкова висока само заради този факт. Смея да твърдя, че и съдържанието е доста разнообразно, интересно и, макар Живко да е на все още крехка възраст – доста майсторски изпълнено.
“Of Travellers and Roses” започва с оптимистично настроено “Turn Around”, което изтръгва от депресията слушателя за отрицателно време с игривостта и положителното си звучене. “Pretty World” продължава започнатата от първото парче вълна от светли емоции, следвано от кратката интерлюдия “Like Soft Spring Rain It Comes”. Атмосферата коренно се променя и следват две балади, които са доста идейни и нежни. “Moonlight Queen” е първата такава, записана главно с акустична китара.
Well I know so good your story
My pretty moonlight queen
And I say to you
Dance with the moonbeams
Ключовите думи тук са красота, нежност и дори леко долавяща се тъга. Бих казал, че кратичката балада е песента, която ми допада най-много в албума, заедно с “Turn Around”. “Ballad of a Perfect Girl” говори сама за себе си с това име, като тук меланхолията сякаш цари и е просмукана във всеки елемент от песента, обгръщаща слушателя, както и налице е сякаш някакъв неизпълним блян, който едва ли някога ще стане реалност. И точно тук идва втората интерлюдия, която отново обръща чувствата и настроението в албума на 180 градуса, за да се върнат онези жизнерадостност и веселие, които можеха да бъдат наблюдавани в началото на “Of Travellers and Roses”. “That Beautiful Countryside” спомага за позитивното настроение – един прекрасен инструментал, изпълнен главно с хармоника и акустична китара, в който могат да се доловят дори леки фолк влияния! Доста добре измислено, че и изпълнено, парче. “Traveller’s Song” е може би повратният, ключовият момент в творбата на Eldamir, и наистина, сякаш има най-хитово, най-зряло звучене, и слушателят, иска или не, бива завлечен в историята на едно пътуване... с китара подръка. Ако се запише с по-добър звук, тази песен ще бъде едно наистина фантастично и изпипано рок парче, с букет емоции в него. “Flame of a Candle” (записано с помощта на приятел на Живко) забавя значително темпото с по-разтегливи и мудни, но в никакъв случай безинтересни рифове и мелодия. “…like the flame of a candle” отекват последните думи и всичко заглъхва, за да пристигне последната песен от албума. “Free man” е името й, и е доста подходящ завършек на такава прекрасна творба, съперничеща си с “Traveller’s Song”. Бързо, ритмично и отново неизменно жизнерадостно, с толкова много емоции, вплетени в песента, каращо човек сам да си запее и да се заклати в ритъм с нея – това е последният елемент, доизграждащ “Of Travellers and Roses”.
Въпреки че познавам Живко до някаква степен и знам що за приятен и свестен човек е, се дистанцирах колкото можах в ревюто на албума. Наблягам на факта, че “Of Travellers and Roses” няма много метъл в себе си, а по-скоро ударна доза рок, и съм сигурен, че няма да се хареса на тъмни субекти, водени само от омраза, мизантропия и други подобни “тру” чувства, но пък може би така е само по-добре. Важното е, че Eldamir твори това, което му харесва, без да се интересува от мнението на другите. Дано продължава все така да ни радва с подобни творби, които макар и не гениални, се открояват с топлотата и всеотдайността, с които са направени.
