Какво може да се каже за дебют, надминал всякакви очаквания от страна на феновете на пауър метъл жанра... Епитети като великолепен, безкромпромисен, размазващ изведнъж престават да бъдат в качеството на суперлативи и се превръщат в много точно описание. Вписващи се в описанието идеално, дори меко казано... По същество, чрез “Horns Of Silence” Spellblast наистина показаха на какво са способни, да не говорим, че все пак става въпрос за първи дългосвирещ албум. Дебют – да, но какъв? Чрез един начален запис италианците постигат нещо, което ключови, вече утвърдени в този жанр групи, осъществиха едва след втория, дори третия си албум... Има и такива, които до ден днешен изобщо не успяват, заради което са заклеймени от феновете и вписани в графа “посредственост”. Случаят със Spellblast обаче далеч не е такъв и всеки би разбрал това прекрасно, дори след едно-единствено потапяне в света, който изграждат в шедьовъра си “Horns Of Silence”.

Наименование като “In The Name Of Odin” може да звучи доста употребявано, но още след първите акорди става пределно ясно, че не можем да говорим за какъвто и да е комерс. Още с началната песен на албума Spellblast експериментират, като смесват присъщите за фолк метъла елементи с такива от пауър стила, в който разкриват пълната си сила и блясък. В “Lost In The Forest” за първи път се чува гласът на Damnagoras от култовите Elvenking, участващ в няколко парчета по покана на групата. Самата комбинация, както някои вече се досещат, е повече от положителна, но това е нещо, което трябва да се чуе, за да се разбере в по-голяма степен… Идва ред на “Losing Reality”, напомняща на моменти звученето на Thy Majestie, но доста далечно, поради простия факт, че с всяко едно парче Spellblast изграждат нещо съвсем различно от предишното. Различно като мелодия, сила, настроение... Като че ли неограниченото количество енергия на вокалистът Jon, усетено още в откриващата композиция, присъства с пълна сила и тук, подчертано от баса и барабаните на маниаците Xavier и Alberto, които като че ли се надпреварват помежду си относно бързината и качеството на създадената част от инструментала, заедно с Ivan и китаристите Claudio и Luca. Напрежението спада с началото на “Glory To The Gem”, която е и най-дългата песен в целия албум, а също и една от най-разнообразните. Това, което започва като балада, изведнъж се трансформира в нещо по-динамично, ритмично и експедитивно, отговарящо напълно на стила на музикантите и въздействащо уникално, благодарение на магичността си. А Spellblast изглежда наблягат точно на това – създават нещо неестествено мелодично, силно и красиво. Финалът на песента е рамкиран от същото по-забавено, леко звучене, внасящо допълнителна атмосфера в цялостната композиция и съчетаващо се по доста интересен начин с началото на следващата - “Goblins’ Song”. Поредната песен, в която си личи креативността на музикантите – от фолк мотивите до паганистичните елементи, примесени с хеви и пауър метъл моменти, смяната на вокалните партии с инструментала, редуващ бавно и бързо темпо - всичко забъркано по невероятен начин и превърнато в нещо, което открито говори за огромния талант на италианците. След неописуемото изживяване Spellblast започват следващия разказ, потапящ ни в присъщата за групата епична фентъзи атмосфера – “Legend Of The Ice Wolf”, уникална на свой ред, отговаряща в голяма степен на изградените пауър метъл стереотипи, но и не съвсем, заради онези повече от 50 процента от композицията, създаващи впечатлението, че слушаме фолк метъл група. И тъй като на много хора хвалебствените слова сигурно идват в повече, съвсем накратко – последните три песни, начело със “Sign Of The Unicorns”, по мое мнение перлата в короната, безспорно увенчаваща Spellblast; “Ressurection”, способна за три минути да събуди бойния дух на феновете; и “Knights Of Darkness” със своята характерна за Средновековието атмосфера, представят изключително могъщ финал, достоен завършек на същинския шедьовър, за който трябва да бъдем много, наистина много благодарни...

...И нека после да разправят, че дебютираща група не е в състояние да засенчи нещо, създадено от титаните в жанра. “Horns Of Silence” е перфектното оръжие срещу тези заблудени души, които биха запели съвсем различна песен, ако се сблъскат с албума на Spellblast. Рицари, вълци, еднорози, гоблини... дори появата на Один тук е твърде красноречива – въпросът е, че всичко това е употребявано преди, от множество групи и съвсем нееднократно. Е, не по такъв начин. Не с такава сила. Не и толкова красиво... По дяволите всичко, великолепието на талантите от Италия е неоспоримо, а рожбата им е задължителна за тази част от феновете, които не желаят да изпуснат нещо уникално. Всичко, което е необходимо, за да прекараш един невероятен първи час в света на Spellblast, е да се потопиш в магическата атмосфера на “Horns Of Silence” и просто да се носиш по течението… За останалото момчетата са се погрижили по начин, опасно близък до съвършенството.