Elexorien може да ви се струват като поредната фолк/викинг формация, разцъфнала като цвете в пика на развитието на жанра през последните няколко години, и донякъде ще сте прави – холандците са изключително млада група, а това е техният първи пълноценен албум. Но в никакъв случай не са поредната, защото налице са някои неща, които ги различават от техните братя езичници в жанра. Но за това малко по-късно.

Наблюдавам с интерес творчеството на Elexorien още от така нареченото им “Rising of the Storm Promo 2005”. Още първия път, когато го чух, си пролича, че в тази група има нещо по-различно, и тя изплува доста над средното ниво за жанра. Демото се отличаваше не само с неочаквано добрия си звук, но и с разнообразието на трите песни в него, както и с интересната употреба на женски вокали, допринасящи за атмосферата в музиката.

И ето, че сега, две години по-късно, бандата изкарва първия си дългосвирещ албум. Налице са 10 песни, като се включени и тези от демото, само че с нанесени малко “козметични” корекции – променена конструкция и по-изчистен звук. Женските вокали, за моя радост, също присъстват, колкото и да биват отхвърляни от доста фенове с аргумента, че нямат място в банда, свиреща такъв стил музика. В интерес на истината, вокалите или ще бъдат заобичани, или ще бъдат намразени, няма средно положение. Лично аз спадам към първата група и мисля, че Ine се справя доста успешно с отредената й роля, обогатявайки внушението, което групата създава.

Третото, което ще спомена, преди да започна с песните от албума, е обложката на “Elexorien”. Лично аз останах потресен и онемях, когато видях какво е сътворил Vitaly Samarin. Невероятно нежна и красива картина ни бива представена, сякаш загатваща за нещо симфонично.

Сбирката на воините започва още от интрото “A Call to Arms”, подготвящо обстановката за навлизането на глутницата от Elexorien в следващото я ударно “The Curse”. Поднесен ни е диалог между Lainedil и Ine - доста често срещан похват в творчеството на групата, акомпаниран от бърз ритъм, засилващ се в течение на песента и утихващ само при кратките прелюдии между различните моменти в нея. “Set in Stone” започва с хубав риф и леки симфонични влияния, за да се присъедини и Joris зад касите. И ето, че характерното звучене на Elexorien пак е пред нас. Може би точно заради Ine групата не може да бъде сбъркана – освен, че момичето има специфичен глас, малко други викинг формации имат в състава си вокалистка, като начало. След “Set in Stone” идва първата песен от демото, а именно – “Rising of the Storm”, леко променена. Не е изчезнала агресията, струяща от песента, докато Lainedil не щади гласа си, описвайки ни умопомрачителна картина. Защото бурята се надига, неподвластна на времето и пространството:

The storm now reigns forevermore
Unparallelled, this nature’s force
Eternally negates all light

Следващото парче е посветено на добре познат персонаж от Толкиновата вселена – загубеното къде из дебрите на лудостта, къде из пълната зависимост и обсебеност от Великия пръстен, клето същество Ам-гъл. Както се досещате, “Smeagol” разказва историята на създанието, представена в пет етапа: “Самота”, “Клетвата”, “Усукването на съдбата”, “Мъката и сънуващият” и “За причината и тези, що са загубени”. След тази своеобразна поема ни предстои прелюдия, озаглавена с мощното име “The Serpent Strikes at Sunstone Hill – Part I”. Агресивна мелодия, забързани вокали и чувство за обреченост, от самото име до самото звучене, образуват ударна вълна и обгръщат слушателя. Ето го и моят личен фаворит още от демото – великолепната и красива “Dryads And Trolls”. Уникална песен, а историята, която е заложена в нея, не отстъпва на приказното й звучене и на йота. Сякаш мини-театър са приготвили холандците за слушателите си, като главни действащи лица са именно дриади, тролове, както и Вековния бук, Линдейл, елфския менестрел от Ателорн, че дори и множество нимфи. Ine представя дриадите и Линдейл, както и нимфите, докато Lainedil отново дава воля на гласа си, за да се доближи ръмженето му почти до предполагаемия звук, който би трябвало да издаде един трол. Тук за мен е и кулминацията на албума, това е и най-добрата и изпипана песен, макар необработената версия в демото да ми харесваше повече. Втората част на “The Serpent Strikes at Sunstone Hill” отново създава чувство за обреченост като първата, но не е толкова кратка и сякаш прелюдия, а си е самостоятелно парче, и то доста добре изготвено. Гъвкави, ударни рифовки; на места присъства и струпване на вокали, звучащо като вой на вълча глутница в своята суровост и агресия; батални нотки и леки симфонични влияния – цяла красива феерия, сътворена от младите музиканти. “The Disciple of the Night under a Starless Sky” e третата композиция от демото, която чуваме тук. Отново имаме диалог, в който холандците доказват гениалността си в писането на невероятни лирики, чиято история, наред със звученето, държи слушателя под напрежение и в непрестанно очакване. Легионът на Стоманата, Армията на адамантиево сърце, самият Последовател нощен, както и две други персони – Арлен и Джиндерет, оформят рамките на действието и двете главни опозиции. Невероятно чувство в мен оставят тези лирически “извращения” (естествено, в позитивен смисъл употребявам думата), които също могат да бъдат сметнати за белег на творчеството на Elexorien. Албумът завършва така, както подобава – с неотстъпващо, типично бойно, ударно, агресивно и епично парче, находчиво озаглавено “Running with the Wolves of War”. Сякаш Lainedil на моменти наистина се превръща в яростен и жаден за кръв вълк, готов да разкъса всичко, що се изпречи на пътя му. Към края на песента се появяват симфонични елементи, създаващи усещането, че всичко ще свърши спокойно, но тази наивна илюзия бива разбита от последния, мощен вик на вокалиста, слагащ подходящ край на един действително издържан във викингски стил албум.

“Elexorien” не може да се сравнява с излезлия малко преди него “The Varangian Way” на епичните Turisas, но пък безспорно е една доста творческа тава, в която младите холандци са вложили доста емоции и желание. Като за първи пълноценен албум, Elexorien са се справили невероятно добре, и имайки предвид факта, че с времето групата ще се развие, както и виждайки невероятния им талант, ме е страх да мисля какво ще ни приготвят в следващия си албум. Дано наистина тази група не се окаже едно от многото разочарования, на които сме ставали свидетели, и продължи музикалния си път в позитивна насока.