Мнозина се питаха дали Messiah’s Kiss най-накрая ще разчупят своя стереотип или просто ще ни представят поредното доказателство за високото ниво на немската метъл сцена. Е, отговорът се крие някъде по средата. Албумът отговаря на нивото на предишните, но без да се отдалечава от вече установената стилистика на групата. Вярно е, че новата им рожба бе посрещната донякъде доста критически, но в края на краищата, кой е казал, че Messiah’s Kiss правят опити за откриване на топлата вода? Може да не е новаторски, но нищо не пречи албумът да се впише повече от перфектно в традиционното звучене както на самата банда, така и на хеви метъл стила. Зад впечатляващия артуърк на обложката, заимстван от небезизвестния Luis Royo, се крие приятен, олдскуул хеви метъл, за някои недотам достатъчен да предизвика бурни овации, но все пак способен да задоволи вкуса на феновете на стила до една доста висока степен.
Музикантите неведнъж са доказвали професионализма в това, което правят. Дали става дума за придържане към гореспоменатия стил, или за съчетаване на по-различни елементи, едва ли е от голямо значение, в случай, че симбиозата е перфектно осъществена. Такова е положението и с “The Ancient Cries”, започващо в известна степен в стила на групи като Primal Fear. Нищо лошо, не и когато става дума за интересна композиция с приятни за ухото инструментал и вокали, последните дело на Mike Tirelli от Holy Mother, който определено знае какво и как да направи, така че да грабне вниманието на слушателите от самото начало. “Babylon” на свой ред се отличава с прекрасно изпълнените инструментали с разнообразни мотиви, за които са отговорни Eddy, Georg и Wayne, всеки даващ най-доброто от себе си и комбиниращ го по невероятен начин с останалите членове на бандата. “Where The Falcons Fly” е традиционно парче от гледна точка на творчеството на групата; впечатление прави като че ли нарочно търсената прилика между гласа на Tirelli с този на Ronnie James Dio, но дори и това е напълно оправдано – все пак вокалистът никога не е отричал, че Dio е негов кумир. Колкото до едноименната песен, “Dragonheart”, ясно си личи присъствието на гостуващия Herman Frank, оставил отпечатък върху целия албум както с невероятните китарни сола, така и с миксирането, изцяло поверено в ръцете му от страна на групата. По-ниското звучене на Tirelli и двойният ефект на припевите допринасят за енергичността на песента. Спокойно звучащата “Thunders Of The Night” с по-приглушените контраст и темпо продължава духа на предишните композиции и поддържа настроението, без да разкъсва създадената дотук атмосфера. “Steelrider”, отличаващо се с китарните рифове, “City Of Angels”, “Nocturnal”, “Northern Nights” и “Open Fire” са поредните изпълнения в типичните за Messiah’s Kiss звучене и стил, но както казах, не може и да става дума за подценяване. Дори напротив - малко са групите, които продължават да творят в собствената си традиция, без да залагат на по-интензивно новаторство, но въпреки това способни да създадат нещо в духа на “Dragonheart”. За сметка на това финалът на албума, представен от “The Ivory Gates” с нейното красиво, спокойно начало, прави силно впечатление и доказва неоспоримия талант на музикантите. Композицията е много по-разнообразна от предшествениците си и съвсем определено се явява една от най-многообещаващите... С прекрасно намерения баланс между китарните сола, рифове, бас и вокални изпълнения, тя предлага нещо повече от обикновен завършек, подчертавайки, че ако Messiah’s Kiss бяха тръгнали по път, различен от досегашния, щяха да се справят не по-зле.
Да, критиката може да е донякъде оправдана, което не ми пречи да изразя тоталното си несъгласие... Нима обяснението, че “албумът разкрива духът на стила такъв, какъвто е – целенасочен, безкомпромисен и изпълнен с енергичност; представя високото качество на традиционния хеви метъл” не принадлежи именно на групата? Музикантите недвусмислено заявиха, че не изневеряват на собствения си стил, изразявайки надежда, че феновете ще разберат и уважат това. Не виждам защо не, при положение, че “Dragonheart” наистина е един прекрасен албум, предлагащ ако не нещо различно, уникално и разнообразно, то поне достойно за уважение във всеки един аспект на стила, по чийто път Messiah’s Kiss поеха преди време, и който следват неотлъчно.
