Дървените стъпала скърцат под бързите му крачки, докато се изкачва към личната си фонотека. Мрачното дъждовно време отвън и тънкият ветрец навяват в главата му носталгични мисли. Просторното помещение, изпълнено с врязана в дискове музика, е добре познато, но дестинацията му този път е в едно по-отдалечено, позабравено с времето кътче. Избира желаното произведение и го издърпва от поставката му. Часовникът, чието тиктакане изразява звукът на самия живот, изпълва залата с напрегнато нетърпение. Издухва праха от обложката, но дебелият слой не се маха лесно и е необходимо допълнително забърсване с ръка. Изминалите години и влагата са се отразили на цветовете, но не дотам, че да не се различава изобразеното. Вижда се красива илюстрация на жена със завързани очи, отдала се на порива да изсвири спомените си на цигулка, от която извират призрачни видения. С изящен шрифт е написано името “Ghost Opera”...

Не сте се объркали, това не е началото на някакъв мрачен разказ, а ревю на майсторите на пауър/прогресив метъла - Kamelot. Годината е 2007-ма, а албумът е озаглавен “Ghost Opera”, осми поред в дискографията им. Импровизираното въведение по-горе идва да покаже основното послание, което носи творбата и разбирането, което тя ще получи с времето. Без да e изневерила съществено на стила си, бандата е взела правилното решение да сътвори нещо коренно различно спрямо последните си две концептуални издания – “The Black Halo” и “Epica”, ненапразно определяни като най-силните попълнения в творчеството им. Явна е необходимостта Kamelot да успеят да превъзмогнат изключително високата граница, която сами си поставиха с тях. Единственият начин е търсене на новото. Смятам, че са се справили отлично в лицето на 11-те прекрасни композиции от “Ghost Opera”. Темпото е значително намалено, няма толкова скоростни парчета спрямо предшествениците на “Операта”, преобладава баладичното чувство. Същевременно музикантите са направили няколко интересни експеримента със звученето си. Умишлено е търсено застаряване на записа с наблягане на средните честоти и леко орязване на високите, което създава своеобразна концептуална, музикална връзка между отделните песни. Гласът на Khan в много от тях е преминал през различни филтри, наподобяващи именно ефекта на стар винилен запис, пуснат на грамофон. Наистина, наименованието “Ghost Opera” е изключително добре подбрано за общата атмосфера и без да е смислено концептуален, албумът се носи над добре обмислена целенасоченост. Дисторшънът на китарните партии на Thomas е смъкнат, дори деформиран на места, за сметка общата мелодичност, силно допълвана от симфонични, хорови, оперни, дори църковни мотиви. Съществена роля е дадена на най-новото попълнение в групата – клавиристът Oliver Palotai. Инструментът му заема голяма, дори равноправна, част. Изобщо, търсено е едно значително многопластие в звученето, което за да бъде осъзнато от слушателя, е необходимо да се понамали силата на китарния звук. Затова в първите няколко слушания се създава впечатлението за липса на енергия. С времето, обаче, това се променя и лека-полека всяка една от песните се доразвива, превръщайки се в шедьовър - доказателство за величината на композиционните умения на Kamelot.

Като при всяка опера, е необходимо да се започне с подходящо инструментално интро. В случая това е “Solitaire”, чиито ефектни цигулки преминават в най-бързото и мощно парче от албума – “Rule The World”. Още от него ни става ясно, че голямо внимание е отдадено на кийбордите, изпълнени отлично от Oliver. Мрачно чувство владее песните, определено и от текстовете – може би най-тежки от гледна точка на внушение (особено в “The Human Stain”). Интересно в какво настроение са били Roy и Thomas, докато са ги писали... По темпото на едноименното “Ghost Opera” можем да стигнем до извода, че бандата се е заела отново с по-разчупено музициране, подобно на “Epica”, където също се наблюдаваха прогресив експерименти. Отново наличие на женски вокали, дело основно на Anne-Catrin Marzke. Гост музикантите на този етап все още са загадка, но по думите на Thomas със сигурност ги има. Едно от най-интересните парчета в албума е баладичното “Blucher”, в което се разказва за едноименния германски кораб, нападнал бреговете на Норвегия, но потопен от защитните линии на скандинавската страна. Тъжните песни, обаче, не свършват дотук. В “Love You To Death” Khan отново преплита прекрасния си глас в дует, създавайки поредната класна балада под името Kamelot. Сравнима с “Wander” от Epica, “Abandoned” от “The Black Halo” и “A Sailorman’s Hymn” от “The Fourth Legacy”, “Love You To Death” автоматично се превръща в класика и доказва безспорно, че бандата прави най-добрите метъл балади. За качеството на звука и цялостната продукция е излишно да се коментира, когато записите са дело на световно-доказалият се Sascha Paeth в супер-модерното Gate Studios. Именитият германец се е справил страхотно с трудната задача да постигне нужния баланс, за който стана въпрос по-горе. Отличен пример са “Mourning Star” и “Up Through The Ashes” с хоровите си части.

Без “Ghost Opera” да е по-силен от “The Black Halo”, тъй като на всички е ясно, че такава творба трудно може да се надмине, новото произведение може да се нарече конкурентно на съвсем друго ниво. Отдадените фенове ще харесат албума сравнително бързо, на други ще им е необходимо време, на трети дори може изобщо да не се понрави. Факт е, обаче, че групата представя нещо различно и без да губи самоличността си, е направила по своему едно мелодично бижу - противоречив запис, който изисква повече вникване.