2007-ма година създаде и напълно оправдава очакванията ни за изключително силна по отношение на по-традиционните метъл стилове като хеви, траш и пауър. Немската сцена също показа сериозно присъствие с новите албуми на Grave Digger, Sinner, Goddes Shiva, Rebellion, Symphorce и Iron Savior, всеки от които се оказа изключително силен, но сега ще коментираме само последния.

И така, най-дългото затишие на немците от Iron Savior приключи и определено чакането си заслужаваше, защото новият албум е безспорна крачка напред за групата, взимайки и съчетавайки най-доброто от всичко, правено от тях досега. В музикално и композиционно отношение всичко е свършено отлично и въпреки абсолютната липса на новаторство, никой почитател на бандата не би трябвало да остане недоволен. Текстовете също са типичи за Sielck, макар "Megatropolis" да не продължава историята на първите четири албума и дори да има песни на тематика, незасягана досега.

Отварящото парче е типично и бързо, със запомнящи се вокали, като интересен факт е, че името му е фраза, често използвана в компютърните игри, което очевидно е станало една от основните теми за целия албум. "The Omega Man" е по-мелодично, изпълнено с хармонизирани китари и модулации, разказващо кратка история за последния човек на Земята. "Flesh" е безспорно най-тежкото парче в албума и дори в дискографията на групата и определено впечатлява още на първо слушане. Следва едноименното "Megatropolis", където мелодичност, твърдост и бързина се съчетават по един от най-добрите начини и правят доста запомнящо се и най-важното, разнообразно парче. Струва си да отбележим и качествените сола, изсвирени и от двамата китаристи - Piet и Joachim. Албумът продължава с олдскуул рифовката и композиция на "Cybernetic Queen" - поредната силна и много мелодична песен с доста типичен, но безспорно добър текст. "Cyber Hero" е едно от най-интересните парчета, тъй като с известна доза ироничност възхвалява компютърните забавления и завършва с псувните на разгневен геймър, който не успява да сейвне играта си. "A Tale From Down Below" е бавна и блести със силен текст и страхотната вокална работа на Sielck. Следва "Still I Beleive" - бързашка, оптимистична и притежаваща поредния запомнящ се припев. Достоен финал на албума е "Farewell And Good Bye", която започва с интересен хроматичен риф, но по-късно става типично бързо Savior-ско парче.

В обобщение можем да кажем, че това е поредният размазващ албум на Iron Savior, който обаче може да отнесе всички възможни критики за липса на новаторство. По отношение на продукцията, след "Battering Ram" аз лично очаквах групата да модернизира саунда си, но и този път залагат на по-олдскуул звук, което има и своите позитивни страни. В крайна сметка, вероятно всички истински почитатели ще останат доволни, а групата определено ще има материал за новите си турнета.