Ето, че най-сетне дочакахме първия дългосвирещ албум на австрийската прогресив-пауър метъл формация Serenity. Въпреки че съществуването на самата група датира още от 2001-ва година, заради кардиналните промени в състава момчетата набраха популярност четири години по-късно, благодарение най-вече на запомнящ се съпорт на Ronnie James Dio. Две години след първите си официални опити в света на метъл музиката, Serenity се завръщат с вече установен стил, способен да задоволи и най-капризните фенове на жанра. За тези, които са запознати с издаденото през 2005-та година демо “Engraved Within”, прясната продукция “Words Untold And Dreams Unlived” вдига още повече реномето на тази необикновена група. Колкото до хората, които тепърва се сблъскват с бандата чрез новия им албум – какъв по-добър начин за запознанство от този да се потопиш в невероятната атмосфера, която той изгражда?

Откриващото парче “Canopus 3” е интересна композиция с по-забързано темпо и чисто прогресарски мотиви, включващо в себе си изключително гъвкави мелодии. Още в началото се забелязват сходства между гласа на основния вокалист Georg Neuhauser с този на Tony Kakko от Sonata Arctica. Тук е и мястото да се отбележи, че като цяло “Words Untold And Dreams Unlived” наистина напомня стила и звученето на финландците, а едва ли ще преувелича, ако добавя, че това, което Serenity ни демонстрират като постижение чрез първия си албум, далеч задминава някои недотам върхови такива на Tony и компания. Въпреки това, групата никога не е оставяла на заден план факта, че в голяма степен е вдъхновена от всеизвестни титани като Kamelot и Symphony X… “Reduced to Nothingless” въздейства интензивно, благодарение на добре намерената комбинация между Neuhauser, китариста Thomas Buchberger и басиста Simon Holzknecht. В песента бандата прибягва до напоследък добиващите все по-голяма популярност хорове, в случая присъстващи на места по време на припевите. Долавят се и дрезгавите гласове на останалите вокалисти - Mario Hirzinger и Andreas Schipflinger, които се справят отлично с пеенето така, както съответно с кийбордите и барабаните и несъмнено допринасят много за изграждането на парчетата. Албумът прекъсва с почти едноминутната спокойна мелодична магия “Words Untold”, колкото да подготви ударното начало на следващата изпипана до съвършенство песен – “Circle of my 2nd Life”. По-забързаният инструментал, намаляващ интензивно темпото си, подчертава разнообразното изпълнение на Neuhauser и притежава уникалната сила да засилва значението на меланхоличния текст, най-вече на финала – “A part of me that slowly dies”… Идва ред на “Engraved Within”, по мое мнение едно от най-силните парчета в целия албум. Всичко относно тази песен е далеч от всякаква евентуална критика – от разчупващата стереотипите мелодия до перфектно изпълнените вокали, навременната намеса на баса и китарните рифове. Прекрасно издържаният финал е предшестван от доста интересна инструментална препратка към “Beauty And The Beast” на Nightwish. Няма съмнение, че това е напълно целенасочено; странното е, че по начина, по който Serenity изменят делото на Nightwish, увеличавайки скоростта и изчиствайки мелодията, не само звучи съвсем на място в песента, а дори някак по-добре, отколкото оригинала на финландците... Внушението се допълва още повече от пропитата със симфонични мотиви “Forever”, която, глобално погледнато, е песен в типичния пауър-прогресивен стил на Serenity и е съвсем логично продължение на “Engraved Within”. Второто мелодично прекъсване “Dreams unlived” - половинката на “Words Untold” - е последвано от “Dead Man Walking”, притежаваща по-тежко звучене, благодарение най-вече на баса на Holzknecht и тройното вокално изпълнение, подкрепяни от клавирите на Hirzinger. Краят на албума е ознаменуван от баладичните нотки, вплетени в предимно енергичното изпълнение “From Where The Dark Is Born”, демонстриращо още веднъж, че Serenity се справят великолепно с разнообразието, което присъства във всички песни. Истинският финал обаче настъпва в лицето на “Thriven”, емблематичното значение на чието заглавие Serenity оставят да говори само за себе си. Песента се явява синтез на предишните, своеобразно компилираща в себе си едни от най-добрите черти на албума. Отново имаме налице гъвкава мелодия, променлив инструментал и различни вокални партии, сменящи генералното настроение едва ли не постоянно. А това, както казват, е привилегия на истински добрите в жанра.

За финал мога единствено да добавя, че независимо от инспирациите от различни други групи, препратките и евентуалните звукови сходства, Serenity очертават самостоятелен път, който, искрено се надявам, ще следват и занапред. Момчетата от Австрия наистина показват изключително високо качество още в първия си дългосвирещ албум – нещо, което други постигат едва след дългогодишна практика на метъл сцената. Разбира се, има и такива, които въобще не се доближават до този момент, но едно е сигурно – Serenity не спадат към тази категория. Не и след “Words Untold And Dreams Unlived” - албум, който е едно от ключовите открития за тази година, вече превърнал се в неделима част от жанра, в който творят тези даровити музиканти.