От началото на 2007-ма година излязоха доста записи - някои от тях претенденти за албум на годината, други - нищо особено. Новият албум на Tristania, макар да не се вписва напълно в нито една от тези категории, за съжаление повече се доближава до втората. Като цяло, “Illumination” не предлага нищо ново и непознато - това е един типичен Tristania албум, но не съвсем. Защо? Защото стилът е доста олекотен и грухтящите мъжки вокали вече почти не присъстват в музиката. Творбата предлага познатата атмосфера, но не и нещо различно; безидейна е и не грабва слушателя. Ако търсим сравнения с по-старите неща на групата, то новият определено губи. Няма ги величествените оркестрации от “Beyond The Veil” и “World Of Glass” - албуми, които накараха феновете да споменават името на групата с неприкрит възторг; албуми, които прочуха готик метъла и му създадоха добро име дори извън метъл средите. “Ashes” не беше посредствен, просто му липсваше гениалността на миналите творби, но по-важното нещо, което албумът ни показа, бе, че бандата започва да се изчерпва след напускането на Morten. След “Illumination” това твърдение добива още по-голяма достоверност.

Песните са добре изпипани, но ако групата се казва Tristania, това не е достатъчно. Откриващата песен “Mercyside” ни въвежда в албума и убедително ни подсказва каква е неговата насока. Второто парче има заразителен припев, но пак не блести с нищо особено. Следващите няколко не са много по-различни от откриващите и след време слушателят забелязва, че еднообразието го завладява. Не ме разбирайте погрешно - може албумът да не е нещо велико, но не мога да го нарека лош. Разбира се, “Illumination” има и своите хубави страни. Една от тях е гласът на Vibeke, който изпъква и ни напомня коя все пак е бандата. Друго достойнство са китарните сола, които винаги са си на мястото. Цялостно, мога да кажа, че Tristania издадоха един противоречив опус, който няма да се хареса на старите фенове на групата, но за сметка на това би могъл да привлече нови. За самите музиканти това не е нито крачка назад, нито крачка напред, а по-скоро показва застой, датиращ още от “Ashes”. В момента е трудно да се каже какво можем да очакваме завбъдеще от бандата, особено след като дългогодишната фронтдама Vibeke напусна състава. Засега няма изгледи Tristania да бъдат сполетяни от нещо хубаво, но както е казано, надеждата умира последна!