Героите на финската фолк метъл сцена Finntroll настъпват бавно, но сигурно, и нищо не може да спре победния им марш. С мрачна решителност те отхвърлят всичко, с което сте свикнали във фолк метъла, като вкарват отново така характерните за тях хумпа елементи. Без да се интересуват готови ли сте или не, те идват.
Мисля, че няма нужда да обяснявам що за група са финландците и що за прекрасна музика са правили и продължават да правят, въпреки рокадите в състава си. Естествено, визирам поредната смяна на вокалиста – след като в началото това бе известният под псевдонима “Katla” Jan Jamsen, мина се през Tapio Wilska, сякаш неизбежно дойде и появата на Mathias “Vreth” Lillmens в състава. За мен човекът се справя прекрасно с отреденото му централно място и се вписва доста добре в цялостното звучене на Finntroll.
Силно ме впечатли интрото в “Ur Jordens Djup”, а именно – “Gryning”. Започващ съвсем спокойно, този скъпоценен камък с всяка изминала секунда градира в батална и епична мелодия, достойна за саундтрак на някой грандиозен филм. “Seng” продължава сетните нотки, прозвучали в интрото, и ги разгръща в красива и наред с това агресивна песен, съчетаваща фолк елементи, разярени вокали и гъвкави, зарибяващи слуха рифове. “Korpens Saga” се различава коренно от предшественика си. Съвсем спокойни първи секунди, след което сякаш Vreth води диалог с нас, докато китарите не избухнат и атмосферата не се нажежи докрай. “Nedgeng” е също интересна песен, която буди аналогии с една друга именита фолк метъл група от Финландия – Turisas. На няколко места в парчето можем да се насладим на почти блекарските вокали на Vreth, раздиращи композицията и структурата на “Nedgeng”. Не, лично аз нямам абсолютно никакви забележки към представянето на новото попълнение във Finntroll. “Ur Djupet” се завръща към по-бързото и агресивно звучене, като налице тук са и по-силно изразени симфонични влияния, както и хорове. Тежки рифове ни посрещат още в началото на “Slagbruder”, утихващи за момент, за да се завърнат, акомпанирани от всемогъщите вокали на Vreth, че дори и от чисти такива на места. Перфектността не е далечно понятие, ако визираме песента за Братята-воини. “En Maktig Har” отново и отново ни вкарва в типичния хумпа такт с неговата игривост и контраст – между мелодичността на парчето и тежките, дерящи се вокали на Vreth. Змийски съсък посреща слушателя в “Ormhaxan” и в това едва ли има нещо чудно, предвид факта, че в песента се пее за змийска вещица. Именно тя е и една от по-открояващите се за мен песни, както и една от любимите ми, респективно. Изпаднах в леко недоумение, слушайки “закриването” на “Ur Jordens Djup”. Вярно, красиво и предразполагащо към пълен релакс е, но според мен финландците са попрекалили с времето, което слушателят трябва да изтрае, за да чуе така наречената “скрита част”. Фактически аутрото свършва към втората минута, а пиянските песни на членовете на групата, които всъщност са доста забавни и сполучливи, идват чак след единадесетата.
Finntroll отново доказват, че са една от водещите групи във фолк метъла и продължават напред, експериментирайки, доразвивайки своя уникален стил. Дано не спрат да ни радват с хубави творби и занапред!
