Сблъскат ли се брутален дет, но в същото време и по-техничен подход към агресията на стила, няма как да не се стигне до едно в последните години доста спрягано име – Beneath the Massacre. Ето, че новоизгрелите последователи на Cryptopsy и Hypocrisy решават да разтърсят представите ни за това доколко една изпълнена с бруталност творба може да бъде и неимоверно технична, едва две години след дебютното им EP – “Evidence of Inequity”. “Mechanics of Dysfunction” утвърждава групата като отличаваща се от множеството други формации, решили да потеглят в дет метъл насоката. Не, Beneath the Massacre са доста по-различни, и то не само заради разнообразните си рифовки. Защото за да ме заинтригува една банда, свиреща такъв стил, какъвто като цяло отбягвам, тя трябва да има нещо по-особено в творчеството и звученето си.

Място за спокойствие тук няма; не очаквайте точно от този албум да ви даде и малко време за отдих. Дори едноминутната прелюдия “Untitled” излъчва неподправена агресия, представена чрез свирепи и брутални рифове. Грухтящи, излъчващи злоба и жажда за насилие са вокалите на Elliot Desgagnus. Justin Rousselle зад касите не знае никаква пощада, трансформирал се в истинска безжалостна машина, а завъртяните китарни партии се редят в безкраен низ. Интересен е фактът, че никой от членовете на групата не участва в никакъв страничен проект, и това проличава както в миналото ЕР, така и в “Mechanics of Dysfunction”. Изглежда квартетът се съсредоточава изключително върху работата си само и единствено над този проект. Слаба песен в албума за мен няма, всички са издържани почти в едно и също темпо, като може би “Long Forgotten” ме впечатли повече от другите парчета.

Всеки любител на дет метъла би се насладил на това, което са направили канадците, така че го препоръчвам на феновете на стила. Дори и да не сте запалени по този клон от метъл дървото – дайте шанс на тавата, може пък да ви хареса, кой знае?