Ревюта
Група: Sonata Arctica      Албум: Unia      Автор: Warrior Of Ice      Април, 2007

 

Най-лесно е новият албум на финландските пауър метъл герои Sonata Arctica да бъде отхърлен набързо като провал. Това бе поне моята първоначална реакция след досега с “Unia”. Когато това, което очакваш да е един от гвоздеите на годината, се размине с надеждите, при това заобикаляйки ги на повече от почтителна дистанция, разочарованието е единственият естествен отклик.

Ако беше издаден от някоя дебютираща формация, записът несъмнено би пожънал щедри суперлативи, но като за пети опус на група от класата и с името на Sonata Arctica, трудно може да се нарече задоволителен. Това, което прави може би най-лошо впечатление, е почти пълната липса на приемственост. “Unia” звучи така, сякаш “Reckoning Night” никога не е съществувал. Този “Reckoning Night”, който беше абсолютен връх в творчеството на финландците със своите разгърнатост, динамика, техничност и разнообразие. Малко от това откриваме в наследника му, следващ съвсем различна идейна насока. Необяснимо, поне на пръв поглед, изглежда решението на Tony Kakko и компания да изоставят постигнатото с немалко усилия дотук за сметка на едно далеч по-баладично и предсказуемо звучене, което вероятно би било адекватно след един “Winterheart's Guild”, но не и сега. Песните, в огромната си част, звучат някак вяло и твърде меланхолично дори за тази банда. Простичкият факт, че липсва макар и едно истински бързо и мощно парче, обезсмисля до голяма степен определението “пауър метъл”. Ала въпреки всички изложени негативи, “Unia” си остава задължителен за феновете на групата, а дори и на северняшката школа въобще. Защото е болезнено искрен. Защото е смел, изпипан и изготвен с единствения оглед да отговаря на търсенията на самите музиканти. Запазена е характерната покъртителна емоционалност, а вокалите на Tony са ако не най-добрите в кариерата му, то поне неотстъпващи с нищо на тези в предишните творби. Достойнствата на новите композиции се разкриват напълно едва след продължително слушане, но търпението се отплаща, като вади наяве една не толкова очевидна истина: петимата не са се изложили, а само са отказали да се съобразят с външни очаквания и нагласи.

Дори да не е шедьовър, в който да се влюбиш и да не можеш да спреш да слушаш в продължение на месеци, “Unia” е много професионално реализиран, хомогенен и стойностен албум. Също така, това вероятно е и необходим етап в развитието на групата и ми се ще да вярвам, че ще отвори вратата към един нов и още по-силен период за Sonata Arctica.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт