Винаги, когато българска банда направи нещо, обичаме да си навиваме на пръста някакви малоумни заучени реплики от сорта на “добри са за българи” или пък “на западно ниво са”. Какво значи “добри са за българи”? Зле са, ама им прощаваме ли? А какво значи пък “западно ниво”? Толкова ли комплекси имаме относно състоянието на всичко в България, че еталон за качество да е именно западното?

Е, третият албум на Last Hope слага доста сериозен прът в колелата на тези тъпотии. Защо ли? Ами защото е толкова силен, толкова всичко му е наред, всичко му е измислено и направено както трябва, че просто измита пода с всичко друго и с всичките ни тъпи предразсъдъци за българските банди! Албумът, както и всичко свързано с Last Hope, всичко, което правят, е въплъщение на думите на вокала Александър Бояджиев: “Нещата се правят с правене, не с мрънкане”. И докато други омрънкват света с проблемите си и обясненията колко са зле и неуредени нещата в България, други са запретнали ръкави и вече повече от 10 години работят здраво за сцената си. Който не знае – основни фигури от бандата стоят и зад промоутърската компания Re-Act, благодарение на която се състояха не само ежегодните хардкор фестове, сума ти концерти на банди като Sick Of It All, Madball, Agnostic Front, Hatebreed, Born From Pain, ами и тези на Napalm Death и Obituary.

А за самия албум – каквото и да се каже, ще е малко, или тъпо. Супер звук, супер измислени парчета, смислени текстове. В първата песен “Overcome” като бек вокалисти се изявяват Barney Greenway и Mitch Harris от Napalm Death. “Under The Flag” е песента, към която беше заснето пилотното видео – бързо, надъхващо парче, с химнаджийски припев. Не мога да си кривя душата и да не кажа, че едноименната песен “Test Of Тime” ми стана любима. Тя се откроява от останалите с бавното си темпо и съпътстващите го тежкотоварни рифове. Тук като гост дере гърло Мишо (Switchstance B.F.D.M.). “Backseat Driver” пък е кратък, картечен хардкор откос, който си е и най-бързото парче в записа. Албумът е затворен от многозначителното “Taken For Granted” – може би намек към тези, които си мислят, че солидният статус на хардкор сцената в България днес е някаква даденост и подценяват десетилетията усилия, положени, за да се докарат нещата до това ниво.

Каквото и да си говорим, Last Hope издържаха изпита на времето по-успешно от повечето български банди. От който и да е стил. Не знам, обаче, дали трябва да се гордеем, че в България има банда на такова високо ниво, или да си блъскаме главите в стената от яд, че е общо взето само една...