Moonspell обединяват естетика, философия, визия и музикалност в едно. След издаването на синглите към “Extinct”, обещанието за “вбесяващ албум” придоби плашеща тежест. Обвиненията в комерсиалност бяха посрещнати от толеранс и ледено спокойствие, преминали в същия непукизъм, който нарежда бандата до шепата класици, издържали теста на времето, оставайки верни единствено на себе си. “Extinct” провокира, омагьосва, влиза под кожата и тества нервите до краен предел, а Fernando Ribeiro е насреща, за да ни въведе в обстановката около създаването му. Хаос, ярост, меланхолия, мрак... нима очаквахте друго от човека, кръстил единствения си син Fausto?
“Extinct” е най-противоречивият ви албум от години насам. Доволен ли си от реакциите от страна на пресата до момента?
Доколкото успях да вникна в тях – да. Цял ден разговарям с журналисти и повечето от тях са доволни от албума, но може и да халюцинирам – синузитът и треската определено не помагат. Сигурно наистина си въобразявам, защото изобщо не създадохме албума с целта да се хареса на всички...
Кои са изчезналите (“Extinct”) и кой е обреченият вид (“A Dying Breed”), който възпяваш?
Първоначалната идея за “Extinct” се роди след смъртта на Peter Steele. Загубата на най-големия ми идол ми въздейства по-тежко от тази на роднина. През 1996-а година имахме общо турне и станахме добри приятели. Преживях смъртта му почти физически. Той е икона за цяло поколение и винаги ще бъде много повече от спомен. Благодарение на него, наследството на Type O Negative ръководи стотици групи, в това число и Moonspell. Дълго време не можех да мисля за нищо друго, освен за човешката преходност, за това колко крехък е животът и какво остава след нас, ако въобще има такова. Опитвах се да оправдая всичко, но не успявах. Все още не мога.
След като не вярваш в задгробния живот, не смяташ ли, че смъртта е най-естественото нещо на света?
Разбира се, но това не я прави по-лесна за приемане. За мен тя е емоционално и изключително лично преживяване. Текстовете в албума са точно за този вид загуба и са вдъхновени от редица научни трудове. Сигурно звучи абсурдно, особено за човек, който наскоро е станал баща.
Тогава нека обсъдим цитат от “Breathe (Until We Are No More)”, откриващ албума по фаталистичен начин: “Всеки човек е грешник, всеки е лъжец. Животът е бавна процесия към огъня”. Някои учени са на мнение, че човек остава невинен едва няколко мига след раждането си и непосредствено преди смъртта. Вярваш ли в тази чистота и доколко тя е фокус в албума?
Именно тя стои в основата на философията ми в “Extinct”. Синът ми се роди в период, който беше труден за мен като творец. Радостта ми беше несравнима, но последвалият ад, който се оказа отглеждането му по време, в което трябваше да съм в студиото и да пиша материал за албума, беше на път да ме довърши. Да имаш наследник е в противовес със собствената ти природа – възпитаваш го по свой образ и подобие, но дали това е правилно? Става дума за егоизъм, покваряващ въпросната чистота до степен, в която тя напълно изчезва. Кои сме ние, че да очертаваме бъдещето на следващото поколение на базата на своите грешки? Резултатът често е по-пагубен, отколкото ми се иска. Колкото до смъртта, преживял съм достатъчно – загубих приятели, роднини, наскоро и баба си – страхът и болката в очите им говореха за всичко друго, но не и възвишеност. И все пак, не си мислете, че отписвам човечеството с лека ръка. Пред смъртта всички сме равни и житейските ни постижения губят смисъл. Въпреки това, ние се опитваме да еволюираме като биологичен вид. Процесът на изчезване е неразривно свързан и с оцеляването, макар и на малцина.
“Extinct” е по-контрастен дори от противоположните “Alpha Noir” и “Omega White”. Откъде идва цялата екзотика в записа?
За пръв път в историята на Moonspell се почувствахме предизвикани и тествани до краен предел. Бяхме под огромен натиск и същевременно ядосани на цялата съвременна “готик” сцена – казвам го със сарказъм, защото идеята на готиката в музиката никога не се изчерпва с това колко пъти ще звучат песните ти в масовите медии или на колко корици се чете името ти. Преди време генезисът на готическото звучене се свързваше с ъндърграунда. Естественият подбор и еволюцията на обречените (“a place in the natural order as a dying breed”) e нещо, което групи като The Sisters of Mercy и Type O Negative разбираха отлично, а такива като The Fields of the Nephilim използваха, за да се приспособят и продължат напред. Благодарение на адаптивността им получихме магията на Nefalem и последвалият им реюниън.
Но ти никога не си затварял музиката на Moonspell в рамките на готиката.
Няма и да го направя, макар че групата е съвременник на всички, които поставиха началото на това течение. Имахме някои моменти с първите си албуми, но това не ни дава право да се наричаме основатели. Всичко, което можем да направим и което се надявам, че постигнахме с “Extinct”, е да продължим да носим факела в името на кръстниците на стила и да се опитаме да намерим мястото си дълго време след като те са си отишли. Да размътим водите и да бъдем солта в раните, за да внесем малко тревога в удобния свят на псевдо-готик групите. Нямам нищо против хитовите песни – легенди като Iron Maiden и Black Sabbath също пишат такива, но днес сцената е в плен на една и съща формула. Повечето си казват: “нека добавим сопрано, малко стакато рифове, Pro Tools оркестрации и сме готови”. Това уби креативността в съвременния готик рок и метъл и замрази сцената.
Защо сменихте продуцента си? Tue Madsen свърши страхотна работа по “Night Eternal” и “Alpha Noir”.
От самото начало на композиционния процес беше ясно, че “Extinct” ще има различен музикален облик от предшествениците си. Преди него записахме два от най-екстремните си албуми. Изляхме душите си и цялата си ярост в тях, особено в “Alpha Noir” – той беше враждебен, агресивен, войнствен и звучеше така, сякаш бяхме готови за битка на живот и смърт. “Extinct” има своя индивидуалност. Той е по-интимен, личен и отразява фазата, в която сме в момента като група. Записахме го по класически начин – вместо да изпращаме демо записи по Интернет един на друг, всички бяхме в студиото, в това число и Jens Bogren. Прегледахме каталога му и се оказа, че продуцира екстремни групи като Amon Amarth и Arch Enemy, но също така и някои наши любимци като Katatonia и Opeth. Консултирахме се с приятелите си от Kreator, които споделиха, че Jens е работохолик с огромно внимание към детайла. Преценихме, че той е човекът за “Extinct”, защото тавата изискваше по-фин и нежен подход. Очаквах, че ще ни се присмее заради директния звук, но отзивите му след демо версиите на парчетата ни окуражиха. Докато записвах вокалите на “The Future Is Dark” с изненада установих, че е огромен фен на този вид музика. Реакцията му ме изненада; каза, че сме записали едно от най-добрите модерни готик парчета, които е чувал през кариерата си. Екипът му (начело с David Castiglio) свърши страхотна работа по албума.
Не вярвах, че по-мелодичен албум от “Alpha Noir” ще успее да звучи по-мрачно от него. В някои песни сте ядосани на целия свят, а в други сякаш се извинявате за нанесените щети.
Вероятно е заради това, че се уморихме от директната агресия, която удря право в сърцето. Днес сме по-улегнали, с променени разбирания за света, по-дистанцирани и най-вече по-самотни като група от преди. Имаме повече въпроси, но вместо да крещим, търсим отговорите дълбоко в себе си. В сърцето на “Extinct” са реални преживявания, искрени и често болезнени. Разчитаме на традициите и собствения стил, отчитайки и използвайки грешките си, за да представим най-откровения албум в историята на Moonspell.
Докато някои песни са реверанс към готик звученето, други като “Medusalem” следват ориенталска насока. Как да разбираме заглавието ѝ?
Medusalem е фиктивно име за място, в което хората живеят без предразсъдъци и убеждения. Град, в който политика и религия не съществуват. Това е личната ми утопия. Ако не бяха религиозните лидери и политиците, може би щяхме да водим нормален живот. Записахме парчето с оркестър в Истанбул и Тел Авив и се сблъскахме с известни трудности заради напрежението и в двата града, което ми помогна да довърша текста. Религията носи добри послания, но крайностите, до които стигаме “в името на бог”, са отвратителни. Погледнете щетите, нанесени от инквизицията. Тероризмът продължава да е заплаха, а фанатиците от “Ислямска държава” са герои в очите на някои хора. Колкото до музиката на “Medusalem”, Yossi Sassi от Orphaned Land свири соло на бузуки, а една от сценичните ни танцьорки, която живее във Ванкувър, участва в нарациите. Оказа се, че владее перфектен ирански език и се вписа в идеята ми за завършената композиция. С групата често се шегуваме, че парчето е Moonspell-ската версия на “Temple of Love” на The Sisters of Mercy.
Синглите “The Last of Us” и “Extinct” са сред най-достъпните песни в албума. Вие ли ги избрахте?
Не, за щастие! Критериите ми за добър сингъл винаги остават неразбрани от останалите, но може би е за добро. За по-малко от седмица, “The Last of Us” се превърна в хит благодарение на националното португалско радио, на което бяхме изпратили промото на албума. Затова песента е първият ни сингъл, а Napalm Records избраха следващите два – “Extinct” и “Breathe (Until We Are No More)”. Феновете ще могат да чуят откъси от другите парчета в документалните клипове за групата, които лейбълът разпространява. Този уикенд ще снимаме видеоклип към “Extinct” и може би е крайно време да измислим сценарий за него…
Кои албуми слушаш напоследък?
Соловият диск “Lion” на Peter Murphy (вокалист на Bauhaus) е цяло съкровище, а новите опуси на Primordial и Rotting Christ са неизчерпаем извор на вдъхновение. Няма как да не отбележа и грандиозния “Titan” на SepticFlesh. Те също използват симфоничен оркестър, но по много различен начин от Moonspell. Отличен пример за това как един албум може да звучи едновременно величествено и зловещо.
Именно SepticFlesh ще ви придружават по време на предстоящото турне. Познавате се добре, а Seth е човекът зад последните ви три обложки. Какво да очакваме?
С тях сме като братя. Познаваме се отдавна, а и споделяме много общи черти от кариерата си. В Португалия и Гърция е трудно да си метъл група, макар че напоследък тяхната сцена е много по-напред в това отношение. Искам да обърна специално внимание на визуалната страна за предстоящата ни концертна обиколка и ще се консултирам със Seth. Планираме да свирим повече, ако не и всички парчета от “Extinct”, но и да върнем песни, които феновете ни отдавна мечтаят да чуят, без да пренебрегваме класики като “Alma Mater” и “Full Moon Madness”. Дебютният ни албум “Wolfheart” бележи 20-годишен юбилей и искам да върна “An Erotic Alchemy” и “…of Dream and Drama” в сетлиста, както и някои парчета от “Sin/Pecado”.
Има ли изгледи да ви видим отново в България?
Първата ни европейска обиколка приключва през април, а след това ще свирим в Щатите. Втората част на турнето, която ще обявим по-нататък, включва Балканите. Днес пристигна концертният план и с радост мога да обявя, че има потвърдена дата за София. Нямам търпение да се върнем при вас и съм щастлив, че концертите ни на българска земя се превърнаха в традиция. Ще се видим скоро, приятели!
