Датчаните Hatesphere потвърждават славата на родината си като една от страните, дала малко, но пък все качествени изпълнители на екстремната сцена. Трашът, който бичат, може би никога не е впечатлявал с особена оригиналност. Особено пък запознатите с The Haunted и Entombed, примерно. Но затова пък бандата компенсира с огромната си надъханост и продуктивност (откакто са под това име всяка година имат издаден по един албум, или поне ЕР). Предишният им албум “The Sickness Within” даваше доста надежди на бандата за светло бъдеще – освен, че си беше най-доброто въплъщение на свеж, модерен и надъхан агресивен траш метъл, също беше и издаден под шапката на SPV. А както знаем, в този лейбъл са доста от големите траш величия, поне що става въпрос за Европа.
И докато предният албум показваше огромен потенциал и вдъхваше доста надежди, новият донякъде поохлажда тези надежди. Може би защото няма някакво съизмеримо израстване в посока нагоре. Стилът е в общи линии същият, може би дори се забелязва известно тъпчене на едно място. Но не е и точно това проблемът. Тази група винаги си е имала един стил и си е творяла в неговите рамки общо взето, с леки забежки отвреме навреме насам-натам. Може би проблемът е, че този път не звучат наистина толкова вдъхновено. Не, че няма яки парчета, де. Ето ви две имена на здрави бичкии за размисъл (и слушане): “Damned Below Judas” и “Forever War”.
Но като казах, че стилът е същият “в общи линии”, и този път има една крачица встрани, в посока по-грууваджийско, по-пантерско звучене. Hatesphere обявиха още по време на записите, че ще пробват някои неща в тази посока. Няколко песни в по-бавно темпо, примерно. “Drinking With The King Of Dead” е парчето, което най-добре илюстрира тази нова нотка в звученето. Според мен това е и най-силната песен, може би защото е най-запомняща се. Иначе другото си е в същата насока като предишните неща на Hatesphere. За съжаление далеч от класата на мелодичните отклонения в “Bloodred Hatred” и неподправената бруталност на “The Sickness Within”. Все пак, ако някой за първи път чува за тази банда и му е интересно, няма никакъв проблем да започне и с този албум. Просто защото от където и да ги почнеш Hatesphere, няма да сбъркаш. Никога не са се забелязвали особени колебания нито за стила им, нито за класата им... което именно и е нещото, спиращо ги да дръпнат нагоре. Не успяват, а и не мога да разбера дали въобще искат да надскочат себе си. Изводът е, че Hatesphere пропуснаха шанса си да влязат в Шампионската лига този сезон и това е. Чакаме да видим какво ще стане догодина...
