Ето, че езическата буря, разразила се през тези месеци из метъл попрището, довя още едни немци, решили да се занимават с нордически митове и легенди. Интересно е, че петорката така и не беше успяла да ме впечатли кой знае колко досега. Да, предишният им албум “Bloody Tales of Disgraced Lands” беше добър, за някои даже феноменален, но в мен не запали искрата. Е, мога да кажа, че това се случи още при първото слушане на най-новата им рожба - “A Pagan Storm”. Личи си, че Wolfchant не тъпчат на едно място и се развиват, и именно затова новата им тава звучи в пъти по-зряло от предишните им неща.

Бурята се разразява още в интрото, необръщаща внимание на вълчите воеве и скимтежи, като разбива илюзиите, че едно въведение трябва да бъде спокойно, нежно и загатващо само с леки нотки за бъдещи гръмовни тътени. Не, тук ударната сила започва от десетата секунда на албума и темпото бива поддържано през цялото време. Защото това са Wolfchant. Буреносната тематика не спира, за да дойде едноименното “A Pagan Storm”, размазващо ни с безгрешната работа зад касите на Norgahd. Но чакайте, нека се присъединим към бойния напев на всички (да, на абсолютно всичките петима членове на групата) в по-късния етап на песента - напев, възвеличаващ мощта на вилнеещата езическа буря. Това е и една от положителните черти на албума, която се среща в доста песни от тавата - чисти, групови хорове, най-често намиращи място в някой припев и създаващи някакво приповдигнато, бойно настроение. Диви, настървени вокали - това ни предлага Lokhi, а Skaahl и Derrmorh се присъединяват към светкавичното темпо на песните с ударните си, връхлитащи като северни ветрове рифове, сякащ хвърлящи мълнии по земната твърд. Леки фолк влияния дочуваме в самото начало на “Midnight Gathering”, но тук няма място за спокойствие, позволено му е едва да се прокрадва между свистящите рифове и нахъсани вокали, и то само под формата на някой и друг фолклорен мотив. И ето – появява се вълчият хор, идващ там нейде из планините... Агресивно. Ударно. Величествено! Думите бледнеят, тази песен не може да се опише просто така, тя трябва да бъде слушана. Без никакво замисляне и колебание ще кажа, че това е върхът и кулминацията в могъщата нова рожба на немците. Песен, която разрушава всичко и оставя останки след себе си, могъща и скоростна като циклон. Но Wolfchant не смятат да ни оставят да си починем, а ни връхлитат с още един шедьовър - “Guardians of the Forest”. Феноменален припев, следван от още по-изумително продължение, където възгласи и китари се сливат в едно, за да избухнат в мощна експлозия! А ето, че северните ветрове изтъкават достоен химн на зимата (“Winterhymn”). Тук е налице леко забавяне и по-спокойна атмосфера, дори Lokhi поне за малко изоставя бързите, агресивни вокали и почти нежно шепне. Немски и английски език се сблъскват в рамките на песента, за да се получи едно повече от добро парче, в което отново (за моя радост) се среща и моментът с груповия хор, сякаш зовящ към битка! Следващите няколко песни - респективно “Starkend trunk aus feindes Schadel”, “Voran” и “Feuerbringer (Loki’s Zankrede)”, представляват частта от “A Pagan Storm”, която е изцяло на майчиния език на петорката. Смяната на езика в никакъв случай не влияе негативно на качеството на песните, нито пък на вокалите на Lokhi, а другите членове на групата продължават безупречната си работа (почти половината “Starkend trunk aus feindes Schadel” е заета от могъщ инструментал). Краят на един толкова силен албум може да бъде поставен само от също толкова силна песен, която в случая е триумфалната “The axe, the Sword, the Wind and a Wolf”, която затваря третата страница от езическата книга на Wolfchant.

Личи си, че мнението ми е крайно положително, така че няма да задълбавам в повече хвалби. Само ще кажа, че този албум е задължителен, особено от феновете на езическия/викинг/фолк метъл!