Две години след наистина отнасящия им дебют, Raintime се завръщат с втори албум, озаглавен “Flies And Lies”. Очаквах го с много голямо нетърпение, защото бях адски любопитен за развитието им. За пръв път се сблъсках с група, която комбинира по толкова успешен начин чисти и харш вокали, които се преливат в плътен мелодичен дет с прогресив елементи. Личи си, че италианската школа ражда наистина гениални умове в тази насока. Да си призная, бях твърде притеснен, защото напоследък се навъдиха изключително много групички, неспособни да надминат дебюта си, но със самото откриване на албума Raintime убиха всички мои съмнения. С плътнaтa клавирнa мелодия, последвана от завладяващи рифове и, разбира се, редуването на два типа вокал, еднименното парче отмина почти неусетно, но говереше достатъчно ясно, че Raintime са подготвили нещо стойностно за феновете си и няма да ги разочароват.

Успях да изслушам “Rolling Chances”, “Apeiron” и “Rainbringer” на един дъх и останах в пълен захлас. Установих, че може би една голяма част от енергията на Raintime се е променила. Концентрирали са се към повече пауър насоченост, но са запазили своята първична агресия. А на места тя даже надделява, което уравновесява нещата много професионално. Тук вече идва редът на една от любимите ми песни в албума – “Finally Me”. Мога да си призная, че ако бях чул първо нея, никога нямаше да предположа, че това са Raintime, а дори щях да се разочаровам малко. Но на фона на останалите, тя си е абсолютно на мястото и извън тази структура би звучала наистина много пошло и обикновенно. Веднага след нея групата е избрала “Tears of Sorrow”, която поема драматичността на предшестващата я и възвръща агресията, натрупана от предишните песни. “Back to the Wall” е парчето, представляващо тежкия камък, вързан за врата на тези, които си мислят, че Raintime са загубили своята тежест и са се превърнали изцяло в пауър метъл група. Тук почти липсват чистите вокали и дори напомня на някоя композиция на множеството плъзнали напоследък излишни блек метъл банди. Да си призная, тази песен малко ме обърка, защото не можех да си представя какво би последвало след нея. Тогава зазвучаха познатите акорди на песента на Michael Jackson – “Beat It”. Кавърът е направен много прилично и им подхожда, защото вокалите пасват доста добре на нарочно свалените акорди. Следва една от силните композиции в албума – “Another Transition”. Тук най-силно си личат пауър мотивите, които споменах по-горе. Припевът, доста масивен и с наслагване на гласове, е много лесно запомнящ се и веднага превърна песента в една от фаворитите ми. Като цяло клавирните партии в албума са доста опростени и за разлика от много други банди, Raintime не целят виртуозност или симфоничност, а проста, но приятна за слушане мелодия. След това започва едноминутната “Burning Doll”. През цялата тази минута се опитвах да се сетя какъв е мотивът в мелодията - руски или сицилиански. И наистина не успях да преценя, до момента, в който започна “Matrioska”, към която “Burning Doll” се оказа просто прелюдия. Тази песен е идеален завършък – мелодична, агресивна и въобще определяща за албума.

Мелодичен, тежък, а същевременно изпълнен и с повратни моменти и изненади - това е, което може да се каже за “Flies And Lies”. Това издание още веднъж доказва, че 2007-ма ще се окаже силна година за много групи в различни аспекти. Наистина съм доволен от факта, че младите Raintime защитиха позицията си като постоянно развиваща се банда и продължават да правят добро впечатление.