След тежък период на стагнация, за любителите на симфоничната сцена най-сетне настъпват интересни времена. Докато голям процент от новоизгряващите групи се надпреварват по отъпканата пътека към върха, учителите им търсят начини за излизане извън нормите. Немалка част от музиката на Nightwish днес носи етикет “келтски симфоничен метъл”, Epica използват уменията си да пишат все по-мащабни прогресив композиции, а Within Temptation прибягват до рап вокали, за да освежат звученето си. Някъде там, в затворения кръг на пионери и имитатори, все още се намират открития, чакащи подходящите време и място, за да блеснат.

Музикантите от Beyond the Black явно са родени под щастлива звезда. Подкрепена от Wacken Foundation, младата немска група, предвождана от 19-годишната Jennifer Haben, свири на най-големия метъл фестивал още преди премиерата на дебютния си албум. Следва турне със Saxon, а към днешна дата концертната им програма предвижда редица събития в областта на тежката музика.

Как “Songs of Love and Death” съумява да използва едни от най-големите жанрови клишета, запечатвайки се трайно в съзнанието на слушателите, си остава загадка. Зад парадоксалната му формула се крие атрактивна музика, разкриваща своя потенциал с всяко завъртане на диска. Талантът на Beyond the Black, съчетаващ идейност с техничарство, e безспорен, а почеркът на саунд гуруто Sascha Paeth му придава необходимата завършеност. Групата редува оркестрални хитове (“Drowning in Darkness”, “Afraid of the Dark”) с фолклорни постановки, повлияни от късните Nightwish (“In the Shadows”) и прави успешни първи стъпки в пауър метъл територията (“Hallelujah”). При все крехката си възраст, Jennifer печели червени точки както с интензивни вокали с известни поп влияния, така и с лиричните си изпълнения в баладите “Unbroken”, “Pearl in the World of Dirt” (дует с Hannes Braun от Kissin’ Dynamite) и променената до неузнаваемост “Love Me Forever” (кавър на Motörhead).

В резултата на това, магнетичната сила на дебюта на Beyond the Black остава непомрачена дори от изтърканите теми за лични конфликти, религия и паднали ангели, любими на 90 процента от актуалната симфонична сцена. Композиционното майсторство на “Songs of Love and Death” действа като глътка чист въздух във време на пренасищане и повторяемост, разбивайки хипотезите за поредната група-еднодневка – ясен знак, че вдигнатият шум около немците съвсем не е напразен.