Няма как заклет фен на мелодета да не подходи с поне известен трепет към банда, която Candlelight обявяват за “най-добре пазената тайна на Япония”. За никого не е тайна, че Страната на изгряващото слънце често ражда безпрецедентно гениална музика, но всепроникващите пипала на мейнстрийма не са подминали и тази сцена.
Всъщност това, което Lost Eden свирят, е много по-близо до музикантския метълкор с гьотеборгски заемки, ползващ се с доволна популярност през последните години, отколкото до мелодичния дет метъл. Дотук нищо лошо – на бандата може да й липсва оригиналност, но поне парчетата са съсредоточени и добре изсвирени. Проблемът на “Cycle Repeats” е в това, че авторите му дори не са се опитали да бъдат себе си, а са предпочели да търсят комбинация от звученето на утвърдили се групи. И това не могат да замаскират никакви акустични интерлюдии и клавирни подплънки. Все пак ако някой иска да слуша Soilwork, Trivium или “модерните” In Flames, е много по-вероятно да си пусне тъкмо тях, а не поредните имитиращи ги дебютанти. От друга страна, би било некоректно да се твърди, че в албума на петимата японци липсват запомнящи се моменти. Напротив, такива има на немалко места, като по-отчетливи са в страхотната откриваща бичкия “Squeeze” и още във “Forsaken Last”, “Story And Reality”… Най-добро впечатление като че ли прави фронтменът Norio, който влага доста емоция в пеенето си и единствен се опитва да придаде характер на парчетата. Партиите му внимателно балансират между дрезгаво дране, дълбоки ревове и чисти вокали, без да засенчват инструментала. Колкото до последния, не очаквайте изненади. Всичко, което китаристите Hiroshi и Run изстрелват към нас, е вече многократно предъвкано от стотици знайни и незнайни формации. При все това, заслужават добри думи за стегнатите, технични сола и почти пълното отсъствие на досадни брейкдауни. Радващ е също фактът, че с напредването си албумът успява да задържи едно постоянно ниво на композиционна съгласуваност.
В заключение мога да обобщя, че “Cycle Repeats” предлага компетентно изпълнение на един недотам сполучлив замисъл. Очевидно е, че Lost Eden притежават нужния талант, за да запишат нещо по-съдържателно и не толкова клиширано. Остава само да го направят.
