Миналата година Septicflesh издадоха “Titan” – албумът-близнак на “The Great Mass”. Сега идват в България. Christos Antoniou говори за силата на волята, за титаните и черните меси.

Откъде се връщате с “Titan” в лирическо отношение?

Всяка песен има своята собствена история и все пак има символични елементи, които свързват точно определени композиции по различен начин. “Promotheus” например е директна препратка към титана, снабдил човека с тайното знание за огъня, докато “Burn” разказва за тайния огън на знанието. В заглавната песен – “Titan” – човечеството е превозно средство за титаните към бъдещето, като тераформацията се случва на луната на Сатурн, уместно наричана Титан.

Кои бяха основните ви влияния в ранните години на Septicflesh?

Имаше широк диапазон от музикални влияния, вариращ от банди като Celtic Frost, Death, Morbid Angel, Paradise Lost, Iron Maiden, Dead Can Dance до композитори от типа на Базил Поледурис и Дани Елфман.

Последните ви два проекта – “Titan” и “The Great Mass” – са също така и най-комплексната ви, многопластова и амбициозна работа до момента. Но те изглеждат тясно свързани помежду си – като две отделни парчета от един голям механизъм. Беше ли това тенденциозно или опитахте да си проветрите главите между албумите и да се дистанцирате от “TGM”?

Преди да се заемем с композирането винаги се опитваме да се дистанцираме от предишната ни работа. Докато постепенно отваряме нови и нови “врати” към нашите музикални проучвания, просто е невъзможно да влезем във всяка една от тях едновременно. Така че някои “врати” просто остават отворени за допълнително проучване при следващото ни пътешествие. Може би тъкмо това създава усещането за свързаност между отделните албуми. Получава се нещо като мисловен пъзел, един лабиринт от различни “коридори” в един и същ мрачен космос.   

Имате тежко дет метъл влияние, но с времето оркестрациите се превърнаха в постоянен елемент на вашия звук. Направихте го дълбок, интензивен и кинематографичен. Как успяхте да се справите с хардкор блек/дет метъл публиката?

Много метъл фенове прегърнаха музиката ни и ние сме благодарни за тяхната подкрепа. Разбира се, има и хора, които просто ненавиждат всякакви експерименти, предпочитайки да слушат по-опростени неща. Ние сме окей с това. В нашия свят е напълно естествено е да съществува разнообразие от мнения и всеки човек да има собствения си вкус, независимо какво го е оформило.

В един определен момент – особено след реюниъна – започнахте ли да обмисляте шансовете си да откриете нов стил – не само за групата като такава, но и за хеви метъла като цяло?

Да, с нашия реюниън искахме на първо място да преосмислим себе си, подлагайки на съмнение всякакви ограничения и избори, натрапвани от стерилната думичка “трябва”. Така че се концентрирахме върху емоционалните последствия от музиката ни и оставихме отворени начините, които можем да използваме, за да се случи.

Забелязал ли си, че все повече и повече банди демонстрират не-метъл влияния в опита си да разширят границите на метъла? Това ли е единственият възможен начин?

Не, но със сигурност е един от начините да го направиш.

Нека поговорим малко за “Communion”. Този албум определено беше крачка напред за Septicflesh. На какво го отдаваш? След реюниъна си опитахте ли да бъдете “нова група” във всеки един смисъл на думата?

Във времето, в което не бяхме активни, продължихме да се развиваме като композитори отделно един от друг и натрупахме много нови и различни идеи. Така че когато решихме да се съберем, незабавно бяхме готови да правим радикални неща.

Митологията на Septicflesh съдържа нещо изключително древно, нещо божествено. На моменти обаче оставаш с впечатлението, че с времето адаптирахте някои по-философски концепции. Често ли чувате погрешни схващания за вашата идеология?

Понякога. Ние обаче сме също така и хора, които умеят да вникват в символизма и максимално да се доближат до истинското значение на нещата и философията зад него. През годините съм получавал доста писма от слушатели, готови да дадат своите обяснения и размисли върху нашите текстове. Това е невероятно!

Малцина са групите от Източна Европа, които са постигнали международно признание за своето изкуство. Чувстваш ли, че вече сте постигнали целите си като колектив или все още откривате силата да бъдете критични към работата си?

Успяхме да продължим напред, преодолявайки различните препятствия, които се изпречваха на пътя ни и по този начин постепенно си спечелихме признание на световно ниво. Най-прекрасното нещо е да откриваш хора от всички краища на света, които са били докоснати от изкуството ти. Ние обаче винаги ще останем критични към себе си, за да можем да продължим да разширяваме собствените си граници.

Били сте тук и преди, така че няма да навлизам в клишета за спомените ви от “последното шоу в България”. Когато сте на сцена, особено с тази музика, и още повече когато свирите на по-малки места, успявате ли да избегнете негативния ефект от затворените помещения?

Най-важният фактор винаги е бил откликът на тълпата, която е посетила шоуто. Това превръща “ритуала” – магията – в реалност.

Имате ли някакъв по-специфичен ритуал, преди да излезете на сцената? Опитвате ли да се изолирате и как успявате да се справите с целия този шум и нервното очакване на феновете?

Действително е така. Човек има нужда да се концентрира върху задачите си, дори когато около него има всякакви фактори, които да го разсейват. Най-доброто, което можеш да направиш, е да се опиташ да се изолираш мисловно и да се фокусираш върху финалната си цел.

Работната ви етика е изтощителна…

Това е изцяло въпрос на воля.

Често ли ти се случва да си мислиш, че е невъзможно да имаш личен живот?

Зависи. Невъзможно е нещата винаги да се случват по твоя начин. Но всичко е следствие от личния ти избор. Когато искаш да спечелиш нещо, трябва да си готов да пожертваш друго.

Тази година празнувате 25-ата годишнина на Septicflesh. Въпреки всичко, чувстваш ли се изненадан, че продължаваш да го правиш след толкова много време?

Изумен съм как минаха толкова много години. Времето е най-странното нещо на света. Изглежда сякаш беше вчера, когато започнахме да правим музика заедно.

Защо според теб днес Septicflesh са по-добре оценени от всякога?

Смятам, че това е сборът от цялата свършена работа през годините. Изцяло сме се отдали на това, което правим и хората го оценяват.   

Смяташ ли, че все още имате какво да доказвате?

Винаги можеш да си още по-добър.