Поредната уникална руска формация ни връхлита от изток, за да ни смае с изяществото и гениалността си. Младите Alkonost, смесващи доста успешно мотиви от руския фолклор наред с по-блекарско и същевременно дуумърско звучене, са решили да атакуват отново през тази година след последния си дългосвирещ албум – “The Path We’ve Never Made” от отминалата 2006-та. Знам, някой сигурно ще каже, че за една година едва ли може да се измисли нещо хубаво и да се доизпипа както трябва, но изглежда Alkonost си вършат бързо работата, но не само това - вършат я и качествено. Странното име на руснаците има доста интересен произход - Alkonost е богинята на земята на смъртта, представяна като полужена- полуптица.
Песните в албума са по-дълги, със средна продължителност от около шест минути, но това в никакъв случай не е в наш ущърб, а напротив. С ударна, хващаща ухото рифовка, представена ни в “Годы Предсказаний”, започва епичното пътуване в света на фолклора. Песента се разгръща в мащабно и батално настроено пано, което може да бъде смятано за скъпоценен камък в съкровищницата на руския езически метъл. Наистина, малко песни могат да достигнат могъществото на тази, а вокалистката - Алена Пелевина, се справя доста повече от прилично - направо перфектно, като лично аз рядко съм срещал толкова силни женски вокални партии. “Солнце нашей земли” бива открито с интересно, фолклорно инструментално интро, след което и китарите се включват, за да бъде атмосферата напълно завършена от виковете на Алексей, както и от може би малко бавният, муден хор в припева на песента. Подобна е схемата и в следващото парче в - възклицателното “Бей, Молот!”. Действително е истинска наслада да се слушат съчетанието на типично фолкърските мотиви с втежнени китари, измайсторено така невероятно от членовете на групата. “В сердце легенды память живeт, Воина имя хранимо навеки! Навеки!”, зове неотразимият Алексей в кулминацията на могъщата “В сердце легенды”, а гласът му се преплита с ангелските призиви на Алена, обгърнати от мощна мелодия, отново иззета от типичния руски фолклор. И ето, че идва гвоздеят на албума, епичната десетминутна “Пир Отцов”! Чист шедьовор, няма думи, които да изразят чувствата ми и нямото ми преклонение, докато слушам тази песен, толкова чиста, толкова всепоглъщаща, че не може да бъде описана! Феерия от звуци и настроение, от уникална текстова композиция:
“Белоликой Луны чаша испита до дна,
Чашу Злата Солнца Огнь наполняет вновь.
День за днeм, и так - навсегда
Ступаем следами мы наших Отцов!”
Следва единственият инструментал в тавата – “Радуги край”, за да бъде епохалното творение на Alkonost завършено с неотстъпващото на другите песни (освен на “Пир Отцов”, естествено) по изящество “День последний мой”. И нашето историческо пътуване, изпъстрено с положителни емоции и вдъхновяващи мелодии, приключва.
Без никакъв свян Alkonost могат да бъдат спрягани редом до гиганти в езическия метъл като Butterfly Temple, Аркона и Темнозорь, което само по себе си говори изключително силно за групата. Намерете си и слушайте този албум, това мога да ви препоръчам, твърдящ с ръка на сърцето, че наистина няма да съжалявате!
