Вечен въпрос – докъде точно се простират границите на термина “метъл”. Довел до множество битки от различен характер, той стои без ясен отговор и до ден днешен. Съществуват музиканти-радикалисти, които неуморно поставят този въпрос отново и отново. Немският турботехно чалгакор на Eskimo Callboy е именно такъв радикален материал.
Метъл жанрът е претърпял многобройни еволюции, откакто се е пръкнал в нашия пъстър свят. Всеки нов елемент, опитващ се да се вмъкне в основите му, винаги първо бива оплют, а после тихо и спокойно си намира аудитория. Eskimo Callboy в прав текст и без срам казват какво правят – парти метъл. Те целят да свирят тежка, но неангажираща музика с техно и поп елементи. Необорима истина е, че който успее да освободи ума си от теоретични дефиниции на понятието “метъл” и чувствата на дълг към тях, открива, че Ескимосите се справят отлично със заниманието си.
“Crystals” е третото издание от немците и разкрива няколко неща. Цялостното съдържание продължава да е сполучлива смес от най-успешните сръбски летни хитове и метълкора. Тематиката на композициите е в същия дух – долнопробна, неморална и довеждаща до термина “чалгакор*”. Материалът бързо ще успее да се настани в умовете на слушателите като паразит. Проличава продукция на високо ниво, положен труд и присъствие на талант. Стига да паднат задръжките и да се превъзмогне факта, че абсолютно сериозно си говорим за слушане на чалга, има на какво да се куфее тук.
Още с откриващата “Pitch Blease” става ясен цялостният тон на новия албум: по-лежерен, но не безкомпромисен спрямо себе си. В него се намират достоен брой парчета с хитов потенциал, които най-вече придават добро настроение. Сиреч – оправдават твърдението, че това е парти метъл. Композициите често са изградени около контраста между смесените елементи – напевните припеви и подбуждащите брейкдауни често изникват на неочаквани места. Добро впечатление прави фактът, че текстовете не са толкова вулгарни, колкото преди. Дори “Baby (T.U.M.H.)” впечатлява с лирики, отнесени до нещастна любов, макар и не особено поетично. Липсва радикално развитие от предишните им изяви, но се усеща по-различно звучене. За съжаление, бандата все още не се е научила как се съставя разнообразен траклист. Повечето песни звучат еднакво и имат (макар вложени по различен начин) сходни мотиви. Трябва да се отбележи изключението “Monster”, която успешно прониква в мелодет територията, но за жалост остава сама на фронта. Следват еднообразни по състав парчета, които са по-скоро пълнеж. От излишната “Best Day”, включваща елементарен немски рап, през безцелен псевдо-речитатив, до непростимата “Paradise In Hell”, която се осмелява да съдържа онзи ефект (пи-пи-пи-пиууууу-пиууууууууу). Поне има компенсация – заглавната “Crystals” представя Eskimo Callboy в най-добрия им вид. Освен че вероятно е най-доброто попадение в записа, тя е и единственото спасение за втората му половина. А за финал е поставен един неуместно изпъкващ пиано инструментал, озовал се там незнайно защо и как.
Чрез този труд не се достигат нови творчески висоти. Нито цялостно, нито лично за бандата. Не е задължително това да е негатив – има много материал, който ще се слуша дълго пак и пак. Но това не е албумът, способен да затвърди Eskimo Callboy като група, която може да се вземе на сериозно. Проличават плахи стъпки в различни посоки – експериментация, чийто резултат е рано да се предвиди, но си струва да се проследи.
Няма как абсолютно да се дефинира какво е метъл. Някои твърдят, че това е душевно състояние, което предизвиква конкретен начин на поведение. Други пък казват, че това, чисто и просто, е присъствието на тежък инструментал. Истината обаче е неизразима. Тя се усеща и всеки, вътре в себе си, знае кога нещо е метъл и кога не е. Това тук е толкова метъл, колкото не е – парадокс. Но съществува твърдението, че Eskimo Callboy никога не са тръгвали с нагласата да правят метъл, а просто искат да забавляват, правейки именно това. Те са открили свободата в собствените си рамки и тъкмо затова успяват, дори и да има какво още да се желае.
* – Чалгакор: Еволюция от термина „Чалга Метъл” – неангажираща музика, която звучи като метъл, но не споделя типичните метъл тематики. За разлика от чистия чалга метъл, който е класически метъл с празни тематики, чалгакорът е по-тежък метъл с неморални такива.
