Крайно време беше за промяна в Symphorce. С пет прекрасни албума зад гърба си немските хеви метъли успяха да си създадат уважавано име и да оформят звученето си в пълнота. Всяко нещо, обаче, си има праг на изчерпване и шайката на Andi Franck е уцелила правилния момент за стилово преориентиране. С шестата тава “Become Death” немците са решили да се отклонят от сянката на своите по-известни сънародници от Brainstorm, където Andi също демонстрира гласовите си възможности от години, и да поемат по по-непредвидими пътища. Албумът представлява сериозна мешавица от модерни стилове и течения, която макар и да не прилича на плахо опипване в тъмнината, наподобява по-скоро незавършена метаморфоза в нещо високо хибридно. Но колкото и нестабилна и с неясно очертани граници да е промяната, опитът на петимата си казва думата, помагайки им да звучат оригинално, там където други биха се представили посредствено. Много електроника е използвана за всевъзможни ефекти, придаваща наистина оригинален привкус на албума; добавени са едва доловими нотки на траш и алтърнатив, а всичко това е размесено усилено от надвисваща над слушателя тежест. Не тази брутална и злобна тежест, а по-скоро едно втвърдено и ръмжащо звучене, което оставя дебел слой музика над всичко останало. “Become Death” изобщо не носи типичните белези на немското пауър/хеви, а изненадва с немалко нюанси от модерна американска траш/пауър банда, в частност асоциациите с Nevermore са съвсем обясними.
“Darkness Fills The Sky” открива с добре отмерена китарна овертюра, за да превключи директно към блъскащ трашърски мотив с много нахъсана сила и дори впоследствие в съвсем успешните опити на Andi да изкара харш стенания от мощното си гърло. Газ до дупка с “Condemned”, нахлуваме през интелигентно, компютъризирано интро и набираме скорост с газеща прогресив рифовка, в която всеки дългокос ентусиаст ще съзре идеална възможност да хедбенгва до насита. Иска ми се да запомня албума именно с това парче – може би най-изпипаното, завършено и оригинално. Атмосферични подплънки от пиано ни посрещат в “In The Hopes Of A Dream”, още едно безупречно парче, което се точи мазно и лепкаво - все определения, които прилягат на цялостната за албума тежка и натискаща към земята обстановка. Следва най-близкото до досега познатата ни визия за Symphorce парче – “Death Has Come”, типичен хеви млат, на който му липсва само един от иначе толкова характерните за групата силно изпъкващи припеви, за да се превърне в атракция. От “Inside The Cast” нататък започва тоталната оргия с всевъзможни стилове – в конкретния случай немците са се опитали да вплетат към пауър основата готик кръстоска между Moonspell и Sentenced. В “No Final Words To Say” Andi e твърдо решен да експериментира всячески с гласа си и проклет да съм, ако тези му експерименти не са успешни до един. Песента вплита няколко интересни гръндж елемента, напомнящи съвсем бегло на Pearl Jam, но остава предимно бавно и протяжено хеви парче. За “Towards the Light” бандата дори посяга към неизследвани поп територии, от които очевидно е откраднала и приповдигнатия си припев. Заедно с изненадващата заемка от “The Phantom of the Opera”, цялата тази смес образува за мен най-несвързаната и несполучлива част от албума. Слава богу, ексцентричните прояви спират дотук и следва почти отморяваща адреналинова инжекция с “Ancient Prophecies” и “Lost But Found”, беснеещи хеви/траш композиции с много заряд и енергия. За заключителното “Lies” Symphorce прибягват до същото това уникално и идейно звучене, на което станахме свидетели и в “Condemned”, и на чието развиване групата според мен трябва да наблегне по време на композирането на следващия си албум, ако иска да добие един съвременен и будещ възхищение вид.
Въпреки своите недостатъци, “Become Death” е изключително силен запис, а и предлага немалко отправни точки за по-нататъшно развитие на групата, каквото не се и съмнявам ще последва. При правилно поставяне на ударението върху модерните, почти футуристични елементи, със своя следващ албум Symphorce могат да извадят от задния си джоб поредния зашеметяващ шедьовър. Макар и да не достига висотите на своя предшественик “Godspeed”, “Become Death” остава силен, необуздан и прогресивен хеви метъл албум, един от задължителните за тази година.
