Елегантен и нежен прогресив метъл демонстрира новата формация на Jani Stefanovic - Essence of Sorrow. Събрал около себе си шведско-финландски квинтет от талантливи музиканти, фронтменът на DivineFire и Miseration ни изненадва приятно с меки атмосферични хармонии, граничещи изненадващо с дебрите на мелодичния пауър. Може би точно защото групата посяга за текстовете си към трансценденталното, Essence of Sorrow звучат далеч от всичко земно, често се отнасят в ефирни инструментални заигравания, които не носят никаква допълнителна емоция, освен студена и рееща се мелодичност. Песните са директни, насочени право към съзнанието на слушателя, представлявайки интересна комбинация между Evergrey, Mercenary и Nocturnal Rites - усещат се бързите прогресив преходи, насечената рифовка на мелодет банда, както и динамиката на пауър метъла. Широко скроената инструментална основа не ламти за технична самоизява на всяка цена, а за цялостна и колективна музикална картина. В съчетание с прекрасната продукция, това дава презадоволителни резултати. Тук и там ни посреща някое бързо соло, което иде да покаже за все пак чудесна инструментална грамотност. Това, което прави не дотам положително впечатление, е донякъде отнесеността на песните. Макар да се раздават с много желание и умения, Essence of Sorrow изглежда не са свикнали да поставят акцента върху припевите си, които звучат слети и почти неразграничими от общия поток. Освен този дребен недостатък, групата почти няма за какво да бъде упрекната, предлагайки убедителен прогресив/пауър с качество далеч над средното.

Съвсем съобразителен е предприетият от бандата ход за поделяне на вокалните задължения между двама певци, като всеки от тях поема две различни категории от песни. От една страна е постоянният член на групата Christian Palin, който със своя чист и ясен глас придава извисеност на по-меките, плавни композиции, като например откриващата “Face of Death”. От друга, стои далеч по-опитното и убедително участие на гост вокалиста Mats Leven, който по добре познатия ни начин добавя много чар, енергия и неустоимо привличане към всяка нота от изпълнението си. Съвсем обяснимо, той участва в пет от деветте композиции, като от гостуващ вокалист се превръща във водещ елемент от изграждането на музиката. На него са поверени по-насечените, куфеещи и мелодет-ски изградени песни и във всяка от тях сме пометени от дрезгавото му превъзходство – “Mind Control” е чудесен пример за това. Веднага след него следва парчето, носещо името на самата група “The Essence of Sorrow” – бързо, задъхано и куфеещо – общо взето всичко, което някой може да поиска. “Follow” опровергава лесно твърдението ми за незапомнящите се припеви в групата, радвайки с висок и ефектен рефрен, подпомаган от леки кийбордни стакато подплънки. Съвсем многопластова се оказва “Supreme Оppression”, която показва доста мощно своенравие и преминава с ядосан финес през няколко изключително силни, ръмжащи прогресив пасажа. Още по-усложнена структура демонстрира “Ashes”, която преплита и едва доловими клавирни звуци, създавайки почти космическо усещане. По-изчистена пауър структура показва последвалото “The Mirror”, или поне преди да се стигне до разтеглената средна част, в която към бучащите рифове се добавя сполучливо кийбордно соло, напомнящо Sonata Arctica. И съвсем обяснимо, тъй като е дело на бившия клавирист на финландските герои - Mikko Harkin. “Trail of Тears” преминава без излишни отклонения през своето средно темпо, представлявайки типично пауър метъл парче, може би не толкова пряко, но със сигурност достойно за адмирации. Закриващият инструментал “Come Serenity” отговаря доста точно на името си и повежда леко и грациозно тавата към своя успокояващ завършек.

Нищо уникално и нечувано не ни предлага шведско-финландският колектив на Essence of Sorrow, но това по никакъв начин не означава, че “Reflections of the Obscure” трябва да бъде подминат. Напротив, групата показва завидни умения и идеи, които при правилно доразвиване може да се превърнат в нещо доста значимо. Настоящият албум предлага достатъчно поводи за възхищение и никой любител на стила няма да счете времето, прекарано с “Reflections of the Obscure”, за изгубено.