Под знака на гьотеборгската атмосфера и на финландската прецизност преминава третето дългосвирещо зверство на мелодетаджиите Mors Principium Est. С педантичността на непоправими естети, финландската мелодет шестица (останала петица след напускането на единия си водещ китарист Jori Haukio) извайва едно колкото офанзивно, толкова и болезнено мелодично творение. “Liberation = Termination” съчетава изтънчените мразовити хармонии на севера с унищожителната вихрушка на дета и комбинацията носи предостатъчно емоционален заряд, за да просне всеки неподготвен в нокаут с добре премерен удар централно между очите. Характерното за групата клубно звучене е трайно премахнато от основната структура на песните и вместо да участва като пълноценен градивен елемент, бива добавяно в умерени количества като спойка в мелодичния фон. Останалата след подобна хирургическа намеса в самата същност на стила празнина групата компенсира с почти налудничаво надсвирване по всички фронтове – китарите се надпреварват в стремежа да се удавят една друга в техничност, ритъм секцията блъска слушателя озверяло право в гръдния кош, а вокалите се давят в неизбежния трагизъм на стила. В това отношение бандата показва сработване на висоти, невиждани от доста време на сцената – представянето на всеки един от музикантите не страда и от най-малкия пропуск и общият резултат е един от най-музикантските албуми в мелодета изобщо. Темпото е значимо по-високо от предишния албум на Mors Principim Est и освен в двата тематични инструментала, слушателят е подхвърлян лудешки в ураган от емоции и агресия. Цялостното усещане в творбата е като от умишлено забързаните кадри, в които бясно движещите се светлинни обекти оставят застинали лини в една сякаш замазана, статична картина. Песните са кратки и целенасочени, профучават бързо през съзнанието и се забиват моментално там, оставяйки трайни психологически вреди.
След краткотото кибер-интро “Orsus”, групата преминава директно в настъпление. “The Oppressed Will Rise” атакува с мелодичния еквивалент на армейска кавалерия в лицето на шеметна поредица от рифове. Психопатът зад барабаните Mikko Sipola млати с патологична злост по поверените му инструменти и не остава и грам съмнение, че това ще се запази и занапред. За учудване, “The Animal Within” стартира с единствения по-ярко откроен техно мотив и се разгръща до по-дискотечно парче с програмирани бийтове и готически женски припявания. Милост обаче не чакайте, защото тук е идеалното място да блесне китарната виртуозност на Jori Haukio и Jarkko Kokko в една спираща дъха соло-касапница. Почти без каквато и да е пауза между песните, MPE ни запращат в запъхтяната атмосфера на “Finality”, създавана предимно от Ville Viljanen, следващ през повечето време със своето пеене рифовата основа, накъсвайки по този начин цялата песен и подчертавайки изразително напрегнатостта на парчето. Като антипод на този принцип се явява последвалата “Cleansing Rain”, в която сякаш напълно отсъстват каквито и да било рифове, главно за да се наблегне на изящната мелодия и препускащата ритъм секция. Сега е време да затворите очи и да поемете дълбоко дъх, защото ви очаква двуминутният блян “Forgotten” – прекрасен среднотемпов инструментал с мистериозно обаяние. Едно произведение с толкова обширен размах, че групата спокойно би могла да го доразвие в пълноценна песен, вместо да остави като интерлюдия към “Sinners’ Defeat” – може би моят персонален фаворит за цялата тава със своето еднократно вливане на кристално чиста емоция в дълбоко личната средна част а ла Dark Tranquillity. С “The Distance Between”, единствената песен в албума с умерено темпо, Mors Principium Est дават последна възможност на слушателя да реорганизира (напразно) защитата си, преди да го довърши с два саблени удара в лицето на безмилостната “It Is Done” и приятно трашърското “Terminal Liberation”. А завършекът е финият като спокойствието, обгръщащо вечер спящия град, инструментал “Lost Beyond Retrieval”. Инструментал, който те кара да спреш, да затвориш очи и да се понесеш към онова местенце от собственото ти съществуване, където не царува нищо друго освен безграничен покой и тишина. Какъв прекрасен начин да закриеш албум!
“Liberation = Termination” е задължителен за всеки, който има дързостта да заяви, че разбира от мелодет. Нещо повече, това е творба, която с грандиозността си влиза сред най-добрите мелодет албуми изобщо. Съдбата на неговите създатели остава обаче забулена в мъглите на неизвестността, след като лидерът и основнен песнописец на Mors Principium Est, китаристът Jori Haukio, напусна групата непосредствено след записите за албума. Дали бандата ще успее да постигне още веднъж това, което направи с настоящата си тава и дали Jori ще има подобен успех в соловата си кариера, остава загадка, която само времето ще успее да разбули. А за всички нас остава да завъртим този шедьовър още веднъж. И още веднъж...
