След впечатляващия си предишен албум (“Fields of Salvation” от 2004-та), немските мелодетаджии от Burden of Grief решават да ни поднесат поредната си не чак уникална, но много майсторска и запомняща се творба. Албумът е издържан в типичния стил на мелодета, но не бързайте да причислявате Burden of Grief към множеството безлични банди, решили да подражават на старите In Flames или At the Gates, защото немците изплуват доста над нивото на подобни групи.
“Death End Road” започва с едноименно кратко интро, което подгрява слушателя за предстоящите разчупени песни. След бързичката “Vita Reducta” ни бива представена впечатляващата “Swallow the Sun”, а солото малко след средата на песента ме спечели напълно със своята техничност и бързина едновременно. Но за радост на слушателя, с техничността не се спира дотук, защото скоро с уникално силна рифовка започва ударната “The Game”! Циклонът от акумулирана сила, създаден от немската петорка, ни завлича все повече и повече, за да дойдат “Running Scared” и “The Killer in Me” с неговия безумно зарибяващ припев. “Passion of the Night” също е една доста стойностна песен, следвана от нарушаващата постоянния бърз ритъм в албума “Road of Visions”. Разнообразните рифовки нямат край, Sebastian Robrecht твори чудеса зад касите, а Mike Huhmann за пореден път доказва, че в момента е един от най-добрите вокали в мелодета. Силна песен след силна песен се редят, предоставяйки прекрасен избор и завличайки слушателя все повече в магията на направеното от Burden of Grief. И за да не се оплакваме от недостиг на парчета в “Death End Road”, немците от Warburg са ни приготвили и цели два бонустрака: “Smashed to Pieces” и “Immense Infinity”, които само допълват искрено позитивното ми мнение за “Death end road” като цяло.
Както казах, този албум не е нещо уникално, но пък е нещо отличаващо се, а и именно благодарение на тези немци харесах мелодета като направление на метъла. Силно го препоръчвам на всички фенове на гореспоменатия стил, а дали ще го харесате толкова, колкото и аз - мисля, че да. Защото тук няма слабо, в какъвто и да е аспект.
