“Nothing To No One”. Така, скорострелно, ударно и вдъхновяващо започва осмото дългосвирещо чудо на легендарните шведи от Dark Tranquillity – “Fiction”. Първите секунди на отварящото парче са напълно достатъчни за всеки един почитател да разпознае състава. Технични, бързи и безкрайно мелодични китарни рифове, смислени и излизащи на преден план барабани, дрезгавият уникален глас на доказалия се Mikael Stanne и великолепните, меланхолични клавирни пасажи са една малка част от това, което представлява новият запис. За пореден път шведските мелодет пионери доказват превъзходството си с един стойностен, много мелодичен и изпълнен със смисъл албум. За оцелелите след отварящата песен, той предлага още девет майсторски замислени и изпълнени музикални произведения.
В “The Lesser Faith” ставаме свидетели на вече превърналите се в традиция за бандата разнообразни и разчупени структури и много, наистина много мелодии, които не спират да изненадват при всяко повторно слушане с нещо, дълбоко скрито в тях. Началото на “Terminus” е моментът, в който клавирите на Martin Brandstrom заглушават всичко останало, за да ни потопят в една сива, урбанистична, механична реалност. До края на песента лирични пасажи се редуват с плътни, тежки китарни рифове, често преминаващи от много бързи в бавни и насечени такива, изграждайки идеална хармония между текст, сюжет и музика. Следващите две прозведения – “Blind At Heart” и “Icipher”, изкарват на показ поредните завладяващи мелодики и музикантски похвати. Скоростни, изненадващи и поглъщащи с мелодичността си ноти на фона на бавни пиано клавири и всичко това следвано от типичните за групата кратки, атмосферични и впечатляващи с идейността си китарни сола. Тук е мигът, в който всичко застива, за да даде път на “Inside The Particle Storm” - определено моя фаворит от целия запис. Музикално творение, което е уникално и специално по своята същност; което буди искрени емоции, изпълва с асоциации и смисъл. Песен, която в най-чистия смисъл на думата се чувства. Апокалиптична, меланхолична, отчаяна, грозна и сива като действителността ни.
След тази буря обаче записът съвсем не изчерпва запасите си, а напротив, удря безкомпромисно с “Empty Me”, отново издържана в онзи бърз, агресивен и в същото време страшно мелодичен стил, който се превърна в запазена марка на Dark Tranquillity. След почти пет минути скорост и мелодия, започва “Misery’s Crown”, разкриваща чистия глас на Stanne, когото не бяхме чували да пее така в последните два албума. Емоционалността на песента обаче го изисква. Тук е моментът да обърна внимание на текстовете, смислени и лирични, уникални по стил и отличителен белег на текстописеца Stanne. Самата песен разгръща следващия етап в концепцията му за човешките взаимоотношения в социума и невъзможността на отделния индивид да открие себе си в опорочената общественост на съвременността. “Focus Shift” от своя страна е един агресивно-меланхоличен аргумент в разсъжденията на Stanne, а музиката неотлъчно следва самия сюжет. Dark Tranquillity за пореден път доказват, че умеят по впечатляващ начин да съчетават музикантстко и актьорско майсторство, творейки ценна и красива музика. Подобаващ завършек на “Fiction” е “The Mundane And The Magic”. Магическа песен. За първи път от много време насам чуваме женски вокали, умело съчетани с чистия глас на Stanne, много музика, много лирика и една специална атмосфера, присъща единствено на тази група.
Тези музиканти са специални. Мелодия, мелодия и пак мелодия е техният отличителен знак. Музиканти, които успяват да творят тази емоционална, лична музика, която дава толкова на слушателя, колкото той може да даде на нея в замяна. И така, докато стигнем пак до “Nothing To No One”. Аз вече стигнах, може би за стотен път.
