Ето, че през тази година и друга любима банда ме зарадва с нов албум. Финландските пауър метъли Battlelore, с обещания за по-епични и по-взривоопасни песни от всякога, ни поднасят новата си творба, лаконично озаглавена “Evernight”. Естествено, неизменната част от творчеството на финската седморка - а именно текстовете по Толкиновия епос “Властелинът на пръстените”, присъства и в новата им тава, за да ни предостави групата още истории от Средната земя. Албумът не се различава особено от предишните три, като Battlelore са използвали вече утвърдената формула от доста мелодично звучене, синхрон от мелодични женски и грухтящи, тежки мъжки партии, както и по-прости и лесноразбираеми текстове. Естествено, остава и може би един от главните проблеми на бандата - почти пълното отсъствие на двамата китаристи - Jyri и Jussi, което за жалост се наблюдава във всеки албум на бандата. Китарни сола не се срещат, а самите китари бледнеят и едва се долавят в атмосферата на песните, което може само да разочарова феновете на метъла. Но нека най-сетне да пристъпя към песните от албума.

Игрива и неангажираща, “House of Heroes” ни прехвърля към типичната Battlelore-ска атмосфера, водена от ангелския глас на Kaisa, който след известно време се слива с този на Tomi. “Ocean’s Elysium” изпитва силен недостиг на китари, но пък това е сигурно защото е замислена като по-нежна и в по-голямата си част водена от тиха мелодия песен. “Summon the Wolves” и “We are the Legions” малко пораздвижват обстановката и забързват темпото, определено от предшествениците им. И ето, че идва “Into the New World”, където най-сетне слушателят може да чуе по-сериозни китарни изпълнения, като първата минута на песента е отделена единствено и изцяло на Jyri и колегата му. Не е нещо особено, предвид липсата на каквито и да е сола в целия албум, но пък все пак е по-добре от нищо. “The Cloak and the Dagger”, тази странно озаглавена песен, е може би сред фаворитите ми в албума, но като цяло не се различава особено от другите в творбата. Това е и другият проблем на Evernight - неговата монотонност, която за щастие не се наблюдава през цялото време. Но да, най-новият албум на Battlelore е доста еднотипен, много повече, отколкото старите им неща ( визирам главно “Sword’s Song”, който май ще си остане любимата ми тава на финците). Не ме разбирайте погрешно, “Evernight” не е никак лоша творба, но не предлага нищо ново, а и е доста по-скучен от безспорния връх в творчеството на седморката - горепосочения им втори албум.

Верни на стила си, финландските пауър метълисти ни предлагат още една сериозна доза епичност и толкинизъм, но мисля, че понякога трябва и да се експериментира, което Battlelore със сигурност не правят. А може да опитат поне...