Флагманите на британския прогресив метъл Threshold никога не са подхождали към музиката си като към някакъв състезателен многобой, в който трябва да са първи във всички дисциплини и на всяка цена. Може би на това се дължи и красотата, и непосредствеността, с които албумите им омагьосват. На шестимата островитяни са им напълно чужди спортният дух и показната виртуозност на Dream Theater, авангардизмът на Psychotic Waltz и мрачната тежест на Evergrey, но за сметка на това притежават нещо не по-малко ценно: граден с години на постоянство уникален стил със значимост за целокупната прог сцена. Осмият опус на бандата идва две години и половина след шедьовъра “Subsurface”, в който бе сложено начало на тенденцията за “модернизиране” на музиката – тенденция, достигаща своя апогей в “Dead Reckoning”. Този път Threshold залагат на още повече рифови постановки, по-твърди настройки, по-плътна и мощна продукция... всичко това безупречнo съчетано с досегашния им маниер на композиране. Партиите на клавирния магьосник Richard West са изместени на по-заден план и като изключим соловите пасажи, главно подплатяват атмосферата в песните. Същевременно китарното майсторство на Karl Groom се вихри на свобода и създава смайващи картини. В тази линия на развитие идеално се вписва и гостуването на иконата Dan Swano в няколко парчета, където учудващо на място допринася с агресивни ревове. Иначе спокойната разгърнатост на английската школа обуславя и този запис - идеите са разработени в детайл, а парчетата излъчват познатите топлина и позитивизъм. Съхранен е моделът за наслагване и взаимно припокриване на голям обем инструментални и вокални партии, вече станал запазена марка на състава. Както винаги, те успяват да звучат съвсем непринудено дори в най-многопластовите и сложни моменти – фактор, който ясно отличава гения от таланта.
Затегнете здраво коланите, защото полетът започва със “Slipstream” – вероятно най-директната и бързо завладяваща песен, създавана някога от групата. Трудно би могло да се каже, че хитовото й звучене е търсено умишлено, но такова определено е налице в убийствения носещ риф, напористия ритъм и запомнящия се припев. Вече набираме височина с кратката и сравнително праволинейна “This Is Your Life”, чието жизнеутвърждаващо настроение бързо заразява. С “Elusive” вече навлизаме в типично Threshold-ски течения: плавно редуване на тежки и мелодични пасажи, сред което включванията на Dan Swano разнообразяват отличното, емоционално изпълнение на Mac. “Hollow” ни вкарва в неочаквана турбуленция с откровено металните си постройки, пред които прог началото боязливо отстъпва, но контролът върху полета бързо е възстановен от “Pilot in the Sky of Dreams”. Тук по познат начин в една смислова верига са навързани брилянтни инвенции и преходи, за да изградят този тип болезнено красива атмосфера, в който само Threshold умеят да обличат песните си. “Fighting for Breath” набляга на модерни похвати от рода на ефекти и семпли, като внушава усещане за безпокойство и сякаш ни приканва да търсим нещо изгубено. “Disappear” по интелигентен начин съвместява композиционна простота с плахо промъкващи се меланхолични нюанси. Скоростта закономерно спада в съзерцателната “Safe to Fly”, с която започва захода към крайното местоназначение. Многобройните смени на темпо, изобилието от прекрасни хармонии и инструменталните заигравки в “One Degree Down” ни даряват с един последен поглед към изящния пейзаж под нас, преди чудноватият летателен апарат да се спусне към площадката за кацане, за да приеме своите следващи пасажери.
Напоследък стана твърде трудно да се говори за най-добър албум на Threshold – вълшебството във всеки от тях е специално. Все пак не може да се отрече постоянната еволюция в творчеството им, поредното доказателство за която е “Dead Reckoning”. Вече не е нужно да се борят за място сред най-големите в прог метъла; то е нещо, което занапред трябва да защитават.
