Изминаха почти две години от невероятния дебют на финландците Excalion. За всички музиканти емоциите при издаването на втори албум са придружени от страх. Страх, свързан с това, че представят нови идеи и похвати, които могат да не се харесат на феновете. Въпреки това, те са поели риска да експериментират.
С “Waterlines” Excalion доказват, че са една доста бързо и добре развиваща се млада група. Това проличава още в самото начало на албума. Той звучи на съвсем различно ниво: изпипан, отработен и с ясна цел. Самите музиканти са по-сигурни в себе си, това не може да не се забележи и в гласа на Jarmo Paakkonen, който още в първото парче “Wingman” показва на какво е способен. Въпреки че и тук се усеща огромно влияние от Stratovarius, то е уравновесено много прилично с оригиналните идеи на бандата. Също така се забелязва влияние от много други по-млади финландски състави, като Apocalyptica, Machine Men, Sonata Arctica и Thunderstone в песни като “Line Of Fire”, “Loosing Time” и “Between The Lines”. Както вече казах, това е направено много професионално и въобще не дразни ухото. В голяма част от парчетата има отлично изготвени мелодични припеви, които грабват слушателя веднага. Такива са “Ivory Tower”, “Arriving as The Dark” и “Between Тhe Lines”. Интересното е, че в този албум понятието за балада е доста по-размито, отколкото в предишния. Там то бе съсредоточено в една песен – “Heart And Home”, докато в “Waterlines” може да се усети в повечето песни на отделни места и най-вече в две наистина много стойностни парчета: “I Failed You” и “Soaking Ground”. Както и “Primal Exhale”, “Waterlines” е записан в Watercastle Studio. Разликата тук е, че е смесен и мастериран в Германия, а не в Англия. Хората, занимавали се с това, са R. D. Liapakis и Christian Schmid, като са свършили доста добра работа. Както повечето групи, Excalion са подготвили два бонус трака за отделните издания на “Waterlines”. За европейското това е “Yovartio” (финландска версия на “Arriving as The Dark”), а за японското издание е песента “Access Denied”.
Като цяло мога да кажа, че “Waterlines” се нарежда сред добрите албуми за “плодородната” 2007-ма година. С голямо нетърпение ще очаквам следващи техни проекти.
