Не особено известните Dodheimsgard, зад които до 2002-ра стояха водещи фигури в блек метъла като Fenriz от Darkthrone, както и множество други членове все на известни групи като Immortal, Satyricon и Emperor, представят първия си “нов” албум след затишие от почти осем години. С почти изцяло променен състав, норвежците от Осло продължават да радват любителите на по-странния метъл. Неслучайно казах по-странен, защото въпреки че се води блек метъл, норвежката дружина вплита умело и множество по-индъстриъл звучащи мотиви, за да постигне един уникален и несъмнено запомнящ се звук - такъв, какъвто само те могат да направят. Точно такова е положението и в “Supervillain Outcast” – албум, който едновременно бива уникален, невероятно изчанчен, а звученето му на места си е чиста проба шизофренично.
Всяка песен е сама за себе си; почти няма прилика между отделните парчета, което може само да ни радва - рядко ще можете да срещнете такова разнообразие. Показателна е разликата между бавната “All Is Not Self” и ударно-мощната “The Vile Delinquents”. Източни мотиви се вихрят в “Dushman”, докато заинтригуващ слушателя хор се настанява в по-спокойната и бавна прелюдия “Chrome Balaclava”, а пък електронни мотиви ни връхлитат в “The Snuff Dreams Are Made Of…”. Наблюдава се и явлението албумът да се “начупва” на части, като всяка от тях бива отделяна от другата от близо едноминутна кратка прелюдия, като тези, използвани в “Supervillain Outcast”, са изпипани доста добре. Като песни, направили ми по-силно впечатление и харесали ми повече от другите, мога да посоча играта на думи “Horrorizon”, както и “All Is Not Self” с налудничаво-шизофреничното й излъчване.
Албумът е хубав, даже доста, но иска много слушане, за да бъде оценен напълно, а пък и не е за всеки - просто Dodheimsgard ни отвеждат в някакъв апокалиптичен свят, изпълнен с множество странни и налудничаво комбинирани мотиви, струящи от всяка една от песните. Но поне норвежците доказаха едно: дори и с обновен състав, без легендарните бивши членове на групата, те продължават да изследват новото, непознатото, и постепенно създават някакъв особен, типично свой стил, за което си заслужават адмирации!
