Мнозина отписаха Ensiferum след напускането на фронтмена им Jari Mäenpää. Тази нагласа се затвърди след умопомрачителния дебют на Wintersun и тотално невдъхновеното, посредствено EP “Dragonheads”, което мечоносците издадоха с новия си вокалист Petri Lindroos. Докато Jari прокарваше нови пътеки сред обраслата с клишета гора на скандинавското звучене, Markus и компания тънеха в отчайваща безидейност. След всичко това няма как да не ги похвалим, задето са се взели в ръце и са изковали могъщ нов опус, достоен за името им.
“Victory Songs” се появява почти три години след втория дългосвирещ шедьовър – “Iron”. Сравнението между двата албума е неизбежно и макар новият да отстъпва откъм идейно богатство и разнообразие, разликата не е така фрапираща. Ensiferum са записали категорично най-твърдите си парчета до момента, с чувствително по-малко акустика и спокойни пасажи. На едни това вероятно ще допадне, а други ще отчужди, но промяната съвсем не е драстична, а и все пак е достоен стремежът на бандата най-сетне да предприеме стъпки към някакво развитие. В музиката присъстват някои Norther-ски нюанси, главно във вокалната фразировка и изграждането на някои куплети. Изключая това, приносът на Petri в композирането като че ли е минимален, което е в плюс. Познатите фолк мотиви присъстват неизменно из целия албум, вплетени много майсторски сред китарната агресия. Употребата на чисто пеене е намалена, но това не е толкова учудващо, предвид настоящия гласов потенциал на състава. По-важно е, че всичко звучи добре премерено и на мястото си, без да се усещат празнини или неувереност в музицирането. Групата никога не е поставяла акцент върху солата и сега остават верни на този си принцип, но свиренето е на доволно високо ниво и на места могат да се чуят радващо технични изпълнения.
“Ad Victoriam” е задължителната интродукция – приятна и предразполагаща, не чак от класата на една “Ferrum Aeternum”, но все пак съвсем подходяща за начало на предстоящото викингско приключение. “Blood Is The Price Of Glory” ни запраща без предупреждение в баталната атмосфера на албума. Яростно темпо, нареждащ бойни призиви Petri, сполучливи китарни хармонии – предпоставките за здраво куфеене са налице. “Deathbringer From The Sky” започва със зверски мелодичен риф, последван от забързана строфа и абсолютно завладяващ припев. Това е типичната скоростна Ensiferum-ска песен – компактна, целенасочена и мощна, без излишни украшения. За разлика от нея, “Ahti” е по-умерена и дори включва някои танцувални мотиви в духа на Korpiklaani, което я прави изключително запомняща се. “One More Magic Potion” е сред най-силните композиции в записа и неслучайно бе избрана от бандата за представителен сингъл. Тук петимата са постигнали оптимален баланс между етно и метъл, между мелодия и тежест, между ново и старо. “Wanderer” започва с отлично едноминутно фолклорно отстъпление, като впоследствие много успешно редува метални постройки с чисти епизоди. По подобен начин е изградена и “Raised By The Sword”, чиято въвеждаща мелодия напомня на етюд от класическо произведение, а с разгръщането на парчето прераства в няколко задължаващи към припяване вариации. В бързашката, сравнително нехарактерна за Ensiferum бичкия “The New Dawn” е по-осезаемо влиянието на Petri, от чийто рев лъха неподправена ожесточеност. Китари и ритъм секция допълват злостното внушение, препускайки стремглаво в синхрон. “Victory Song” е епично 10-минутно вълшебство със солидна фолк основа, маниашки припев и така присъщото за Ensiferum “легендарно” настроение.
Дори след утихването на акустичните трели въображението остава в света на старите северни воини и техните славни битки. Такъв е третият албум на петимата викинги от Хелзинки – не оставя място за равнодушие. Тъй че грабвайте бойните секири, слагайте цветовете на войната и поемайте с песен към следващото сражение!
