През 2005-а година бе сложен краят на една финландска готическа легенда, която с годините бе натрупала многобройни поклонници и последователи. Години по-късно няма никакви надежди митът да бъде възроден, след като една от ключовите фигури, на които той дължеше успеха си - Miika Tenkula - напусна света на живите. Името на легендата, за която говорим, е Sentenced, а мистерията на успеха им се оказва не чак толкова трудна за разгадаване. Рядко се чува такава уверена смесица между алтернативното и мрачното в една музикална сцена, изпълнена с клишета. Достъпният звук на бандата може да се разчете от всеки един фен на комерсиалната музика (в духа на H.I.M.), а същевременно дори и слушателите, приспособени към по-екстремните жанрове, успяват да намерят нещо ценно във формацията - екстремни и режещи рифове и текстове, смесващи извратения черен хумор с обилна доза меланхолия. Десетилетие по-късно последователите на уникалния стил не спират да изникват и изчезват в следващ момент. Същевременно истинския завет на членовете на Sentenced е жив в името на три банди - Poisonblack, KYPCK и The Man-Eating Tree, чийто нов опус ще коментираме в актуалния материал и в чийто състав се подвизава барабанистът Vesa Ranta.
Третият албум на The Man-Eating Tree представлява известно отклонение от установеното звучене към една значително по-алтернативна насока. Това може би се дължи на композирането на новия вокалист на бандата Antti Kumpulainen, който още с присъединяването си се справяше повече от добре с изпълнението на старите песни. Завоят, който бандата прави в “In the Absence of Light”, не е толкова рязък и развитието в стила им прозвучава някак уверено и естествено. Меланхоличната и сива типично скандинавска атмосфера, проникваща и от интересната обложка, все още намира място в музиката на финландските готици, макар и не толкова откроено и вледеняващо. Това се дължи на все по-мощните китари, които не изместват напълно клавирния фокус, но успяват да откраднат вниманието ни. Прави впечатление и изместването на лирическата позиция - от екзистенциална и механична към по-лична и интимна. Вокалите на Antti звучат уверено и се вписват в духа на The Man-Eating Tree, правейки музиката им дълбока, красива и някак замечтана на моменти. Единственото, върху което може да се поработи в тази насока, е разнообразяването на чистия му тембър - липса на качество, която по-взискателната аудитория би намерила за минус. Но в сегашното си положение певецът се справя задоволително, разчупвайки мелодичното пеене с агресивни харш вокали в първата половина на албума. Най-открояващите се песни в тавата са несъмнено откриващата “Breathe Emptiness” с ударните си рефрени; емоционалната “The Divided”, която има нужните елементи за да се превърне и в концертен фаворит; насечената “Plaguewielder”, която препраща към прогресарското звучене на Katatonia; и не на последно място – закриващата “Dead On Earth”, поставяща подобаващ и разгърнат финал на мрачния запис.
Очевидно човекоядното дърво е гладно за още. А дали вие ще сте следващата му жертва - зависи от търпението, настроението и вкуса ви. С всяко следващо завъртане на албума моята съдба става все по-ясна.
