С третия албум на вече не толкова новата си банда Sirenia, небезизвестният Morten Veland най-сетне постигна, при това по крайно убедителен начин, първоначалната цел на този проект. А именно – да обоснове отцепването си от Tristania посредством чисто артистични доводи. След пост-“Beyond the Veil”-ските “At Sixes and Sevens” и “An Elexier for Existence”, които предлагаха изключителна класа, но не и нещо особено изненадващо, норвежкият майстор се с справил блестящо с амбициозната задача да преоткрие себе си в знаковия третия опус. “Nine Destinies and a Downfall” е истинското ново начало за Morten, както и парадигма на бъдещото развитие на групата. Докато Tristania продължават да се лутат във все по-безуспешни търсения на музикална идентичност, Sirenia правят поредната стъпка към вакантния от години трон на готик метъла. Там, където Anders, Einar и компания са плахи и непоследователни в експериментите си, бившият им колега твори с устрем и увереност. В този ред на мисли е съвсем закономерен фактът, че “Nine Destinies and a Downfall” помита последния им напън – “Illumination”, с безпощадността на засилил се срещу детска градина танк. Но дотук с паралелите. От опитното ухо не би убягнала констатацията, че слуша едва ли не преднамерено най-достъпния запис на Sirenia. И това няма как да бъде оспорено: парчетата са по-кратки и мелодични, не толкова многопластови и в резултат на това – далеч по-запомнящи се от тези в предходните творби. Употребата на агресивни мъжки вокали е сведена до минимум, за сметка на което превес получава разкошният глас на новото попълнение Monika Pedersen. Тя е безспорната героиня на албума, като допринася за огромна част от разнообразието му. Въпреки изброеното дотук, новото отроче на Sirenia далеч не е повърхностно или елементарно. Тъкмо напротив – композициите са изготвени с много внимание, звуково богати и дори еклектични на моменти. Маестро Veland залага главно на среднотемпови постановки, позволяващи свободното разгръщане на арсенала от идеи.
“The Last Call” слага началото с плътни оркестрации, епични хорови включвания и приятно разчупен аранжимент. Пианото се съчетава по красив начин с пеенето на Monika, а китарата е повече фонов, отколкото водещ инструмент. Тенденцията намира продължение в “My Mind’s Eye” - поразително запленяваща и директна песен, неслучайно избрана за сингъл на албума. Вълшебната водеща мелодия мигновено се забива в съзнанието и продължава да отеква в него дълго след като са заглъхнали и последните акорди. В сравнение с нея, “One by One” е почти меланхолична, но и чувствително по-дълбока. “Sundown” е може би най-динамичната и агресивна композиция в тавата, предлагаща контраст между лирични моменти и твърди китарни участъци, сред които си пробива път ревът на Morten. Емоционалната “Absent Without Leave” радва с чисти мъжки вокали и кратко, но твърде сполучливо акустично соло. “The Other Side” е другият потенциален хит, благодарение на хипнотичното изпълнение и уникалния си, обсебващ припев. Тъкмо тук намира върхов израз доминиращият из целия албум стремеж към издигане на мелодичността в култ. Подчертано хоровата “Seven Keys and Nine Doors” спокойно може да бъде поставена до най-добрите неща от златните години на Tristania, а последвалата я “Downfall”, макар и по-минималистична, очарова с изящни струнни партии и внушава минорно настроение. Финалът идва със спокойната и замечтана, напомняща Therion балада “Glades of Summer”, в която класическа китара и ефирни клавири служат за фон на плавното вокално излияние.
Sirenia са създали нещо, чиято значимост за симфоник/готик метъла тепърва предстои да се изяснява. Едно поне е ясно - Morten Veland отново е сред лидерите в жанра, а “Nine Destinies and a Downfall” ще намери място в не една класация за най-силни албуми на 2007-ма година.
