Много е трудно човек да не бъде скептичен при всички тези реюниъни напоследък. Ето, че и гордостта на британската траш сцена – Onslaught, се събраха и сега ни предлагат нов-новеничък албум. Пуснах си диска с лек страх да не се разочаровам. Тази група ми е толкова любима, че не бих им простил нещо, което да не отговаря на класата на старите неща. Ами какво да ви кажа – “Killing Peace” просто ме прегази като немски танк! Такъв як траш, с толкова много запомнящи се рифове, на които да клатиш глава с безумен поглед, не се чува често. Само Slayer, Exodus и Kreator успяват да правят нещо наистина стойностно на траш сцената през последните 6-7 години. Новият Onslaught обаче неминуемо ще разклати хегемонията на тези групи, защото този албум е истинска мелница от рифове! Като звучене, “Killing Peace” ми напомня много първите два албума на Exodus – тук прозира същата целеустременост и фанатична злоба при композирането и изпълнението на парчетата. Всички песни са коя от коя по-добри и е невъзможно да се отличи някоя над другите. От криейтърския риф на “A Prayer For The Dead” до слейърското интро на “Twisted Jesus”, Onslaught ни бомбардират с всичко най-яко, което харесваме в траша. Албуми като този ми напомнят защо започнах да слушам траш преди години. Просто чуйте каква безумна сеч е закриващото парче “Shock & Awe” и ще разберете за какво говоря. Много ще е трудно някой да издаде по-добър траш албум тази година. КЛАСИКА!