В мрачния и задушен следобед на 7-ми май всеки миг очакваме небето да се пропука и да ни удави и сякаш напрежението в цялата столица се покачва. Всички са изнервени на максимум, навсякъде по улиците и автобусите се чуват ругатни и се виждат навъсени физиономии; едни нетърпеливо чакат края на работния ден, други – уикенда, а ние – събитието на месеца. Ето и една разумна причина за катаклизми в настроението – първия концерт на Skeletonwitch в София. Да, Skeletonwitch!!! Кой ли е предполагал, че такава банда може наистина да дойде тук? И то преди на най-младите им фенове да им побелеят косите? Понякога се случват и чудеса, но за България са си рядко явление. За щастие концертът на американците най-сетне се оказа факт и стана идеално попълнение в концертната пролет след еуфорията на Behemoth миналия месец. Ora pro nobis, Luc… Добре, де, поне този път няма да си говорим за Луцифер и компания. Време е за скелети, вещици, олдскуул траш и Skeletonwitch!
Няколко минути след обявения час, на сцената на столичния клуб Bar Zar се появяват нашенците Savage Ravage. Млади, усмихнати и енергични, момчетата се раздават с желание пред петдесетината човека в клуба, а към третата песен дори се заформя мини-пого. Както мнозина знаят, горепосоченият клуб далеч не се слави с най-добрия саунд в света, но Savage Ravage се справят чудесно според обстоятелствата и ни изненадват с приятен и техничен траш. След кратка пауза, другата ни българска гордост – детаджиите от Coprostasis –нажежават атмосферата още повече, докато клубът започва да се пълни, а погото се сгъстява. Бандата свири надъхано стегнатия си сет и успяваме да чуем готини парчета като култовата “Агнешка главичка”, “Измерения на мозъчната ферментация” и “Let Me Eat Your Meat”, която зарадва особено много и самите Skeletonwitch, обикалящи бара като свободни електрони. Към края на шоуто публиката тотално откача и след много танци и веселба, вече сме изцяло готови за хедлайнерите.
Затаили дъх, наблюдаваме как петимата симпатяги от Skeletonwitch на свой ред завземат сцената. Всички очакват да видят дали новият концертен вокалист Andy Horn, познат ни от Cannabis Corpse, ще се справи достойно на мястото на Chance Garnette, който напусна Skeletonwitch в началото на годината. За радост, още с отварящата “I Am of Death (Hell Has Arrived)” от последния албум виждаме, че Andy стои перфектно на сцената и с него групата изглежда също толкова сплотена. След като съмненията изчезват, настъпва същинският купон. Следват още две песни от “Serpents Unleashed” и за кратко се връщаме към предните три албума със смазващите “Upon Wings of Black”, “Choke Upon Betrayal” и танцувалната “Stand Fight and Die”. После ни засипва поредната лавина от рифове от новите парчета. Макар и сетлистът да залага основно на последния запис, не можем да се оплачем от разнообразие, докато Skeletonwitch препускат напред-назад из цялото си творчество. Навсякъде се долавят закачливи погледи и щастливи усмивки, а емоцията е изцяло взаимна. Макар и без Chance, и старите, и новите песни се получават повече от добре на живо – “Unending, Everliving” и “Cleaver Of Souls” ни смачкват като цяла танкова дивизия. Без никаква почивка американците се впускат от една песен в друга и след “Repulsion Salvation” навсякъде вече летят ръце, глави, крака, а лудницата става тотална. Неусетно идва ред и на последните две заглавия, подбрани сред най-обичаните “вещерски“ песни, от които буквално се разтракват всички скелети и кости – отсичащата глави “Of Ash And Torment” и класиката от първия албум “Within My Blood”. За жалост оставаме без бис, но може би е за добро – все пак трябва и да оцелеем някак. Непосредствено след концерта музикантите радушно се поздравяват с феновете, разотиващи се от клуба едва ли не на части, но щастливи и доволни – заслужаваше си!
След като се убедихме, че събития на групи като Skeletonwitch не са утопия дори за нас, се отваря един нов небосклон от мечти и купища актуални в световен план групи, за които отдавна е крайно време да ни посетят. Току виж и Mastodon най-накрая дошли, например At The Gates, Gojira… и кой ли още не. Е, не бихме отказали още някой друг концерт и на Skeletonwitch, нали?
