Ревюта
Група: Noisem      Албум: Blossoming Decay      Автор: Shogot      Май, 2015
Noisem - Blossoming Decay (ревю от Metal World)

Един от основните проблеми на американския метъл, поне в последно време, произтича от факта, че Noisem не могат да смогнат да издават по албум в година. Защото купчината от фекалии, която представлява съвременният мейнстрийм метъл, нараства с всеки изминал ден и, честно казано, вече се усещам неспособен да изляза с адекватна прогноза за продължителността на ГМС (голямото мейнстрийм сране). В съвсем скорошен разговор с дългогодишния ми колега Любомир Добрев (Horologist) достигнахме до заключението, че състоянието на тази сцена никога не е било толкова трагично. Всъщност, това е такава агония, че Добрев се видя принуден да защити кощунствената вълна от ню метъл еднодневки на Roadrunner от началото на Новото хилядолетие като една по-добра алтернатива на сегашната кочина от грухтящи гейчета и пискащи здравеняци. Но, въпреки че моментално го контрирах с NWOAHM (като още по-добрата алтернатива), и двамата прекрасно знаем, че нито Papa Roach, нито Lamb Of God, нито Chimaira, нито Slipknot, чийто последен албум се оказа най-сносното мейнстрийм издание от години насам, имат силата да окажат необходимото влияние, поради простата причина, че тяхното време отдавна отмина. Затова и последната ни надежда си остава в ъндърграунда. Сега разбираш защо някои от нас изобщо не възнамеряват да излязат от него.

Оттам насетне обаче идва и другият основен фактор: играта на жанрове. Казвал съм го поне няколко пъти – на микрофон, на страниците на последната злощастна печатна медия (за мейнстрийм метъл) в България, както и тук, в “Metal World” – единственият начин да си иновативен в метъла е като прекрачиш неговите граници. Помисли си за Alcest и Deafheaven, за The Dillinger Escape Plan и Deathspell Omega – всички тези банди разбиха представите ни за екстремно музициране тъкмо с това, че не държаха на всяка цена да бъдат асоциирани с вмирисаните, пияни, нечистоплътни, мучащи говеда, които непрекъснато подронват имиджа на нашето съсловие. И така вече няколко десетилетия.

Играта на жанрове има и своята обратна страна. Когато дрийм-поп романсите и свободният джаз се преекспонираха, дойде ред и на електрониката. Тогава вече действително започна да става грозно. Родиха се всевъзможни уроди. Enter Shikari получаваха максимални оценки от хора, чиито родители очевидно са объркали локациите на главите и задниците на собствените им деца. Bring Me the Horizon подадоха хомосексуални физиономии от подножието на ГМС и всички решиха да скочат при тях – в купчината с лайната. Мамка му, един неосъзнат пародиен акт като Five Finger Death Punch се превърна в свръхуспешен стадионен атракцион, но не защото е забавен в цялото си посмешище, а защото някои хора съвсем сериозно го харесват. И тъкмо това е най-голямата трагедия.

Сега спри и се огледай. Какво виждаш? Една тайфа от отблъскващи изроди, които превърнаха тази култура в кенеф, така че всички ние свободно да ходим и мажем, ходим и мажем, ходим и мажем. Докато не се удавим в собствените си изпражнения.

Искаш ревю за “Blossoming Decay”? Искаш да знаеш как Noisem създадоха един от най-значимите метъл албуми на 2015-а година? Е, не си на правилното място. Не и този път. Защото сега ще млъкнем. Ще млъкнем и ще оставим “Blossoming Decay” да минава и да чисти. Минава и чисти. Минава и чисти…

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт