По Haste the Day бе излята немалко меломанска скръб. След силната творба “Attack of the Wolf King”, доказваща музикалното им развитие, нещата сякаш можеха да стават само по-хубави. Но не вест за нещо ново, а надгробен камък, обозначаващ техния разпад, посрещаше посетителите на сайта им през ноември 2010-а година. Върху него бе изобразен един бавно гаснещ пламък. Тъжно е, когато талантливи хора вземат такива решения. Но след време стана ясно, че този талант няма желание да остане в света на мъртвите.
Огънят на бандата официално бе разпален отново на 15. 07. 2014 г. с помощта на краудфъндинг кампания през “Indiegogo”. Финансовата цел бе дори значително надхвърлена – ярък сигнал от феновете, че искат още. Това не е случайност. Групата лесно може да бъде отличена от повечето метълкор формации с нейните живи и сложни китари, оригинални бийтове и на места дори силни лирически изкази. Спомените за музиката им и обещанието Haste the Day да се завърнат в пълен състав (дори стари и нови членове заедно за някои от записите) предизвикваше силно вълнение. И така до момента, когато през 2015-а пристига пратка от отвъдното с надпис “Coward”.
Ще ми се да мога поне да започна с нещо хубаво, но не мога. Затова ще започна с най-лошото: тук липсват острите, контрастиращи китари, няма ги и добре обработените до разбираемост тежки вокали. Вместо цялостния подпис на бандата, тук се чува заимстване от групи тип Cancer Bats. Метълкорът е изместен от нетипична, хаотична пънкарщина, примесена с напевни вокални партии. Тъжното заключение е, че това не са същите Haste the Day. Но отвъд тази субективност, самият албум е изключително обикновен. По време на цялата си продължителност от около 40 минути, той така и не съумява да излезе от собствения си вакуум, изключае няколкото почти случайни момента, когато прозвучава ненужен женски вокал (“Shadow”) или когато за момент навлезе в дет метъл границите (“Accept”). През цялото време се спазва едно общо звучене в опит за обединяваща звукова тематика, но реално то се превръща в най-тежкия камък, вързан за врата на този труд. Всичко звучи еднакво: еднакви ефекти, еднакъв ритъм, еднакви вокали, еднакви конструкции и за украса: ненужни елементи. Две парчета дори си позволят да имат почти идентични партии на барабаните, без абсолютно никакъв осезаем замисъл. Всичко това дърпа пламъка под водата, където просто няма как да гори.
Променени до неузнаваемост, макар със същите членове и същото име; това просто не е същата музика. Вместо продължение на онзи талант и потенциал, получаваме поредният пост-хардкор продукт. Същият, който чуваме по поне 20 пъти всяка година от всякакви банди, които после или изчезват в небитието, или имат нужда от още няколко такива опита, докато създадат нещо смислено. Но това тук е далеч от опит, предвид какво има в дискографията на Haste the Day.
Групата сама направи този албум. Събра пари, композира, писа, продуцира – всичко сами. Но явно липсва същият плам. “Coward” е незначително и слабо издание и би било такова дори и с друго име на корицата. При все опита за нещо “ново”, то просто не е добро. То е чуто, обходено, дори опикано и маркирано, та чак до баналност. Именно тази дума е най-подходящото описание за албума: банален. Тъжно, но факт. Засега толкова: има бунт в отвъдното. Само времето може да ни покаже дали пламъкът ще загори отново, по същия начин, или немъртвия двойник ще си намери нов култ.
