August Burns Red са способни да преобърнат мнението ви относно религиозния метъл – или поне да ви накарат да игнорирате този аспект в музиката им. След шест издания, опитът е ясно изразен и способен да ви отнесе отвъд вяра или морал. Но без значение от обстоятелствата, те представят част от най-годния и разнообразен метълкор на модерната сцена.              

Музикалното им съзряване е осезаемо в труда им. По-любопитната част от това развитие се случва напоследък. Жанровото пространство на метълкора вече не им достига и започват да показват майсторство и над други жанрове, които успешно вплитат в композициите си, без да се жертва най-важното качество: тежестта. Може би не са по вкуса на всеки, но алтернативните пориви на групата няма как да останат неоценени. В новото издание, “Found in Far Away Places”, те са пуснали здрави корени, гарантиращи развитие в правилната посока.

С първите секунди на траклиста в ушите вече има земетръс. Настава време за поредния урок по метълкор. Зверски тежките елементи, типични за ABR, са тук и възнасят с все същата мощ. Опитът сякаш проличава дори в паузите, в очакване на следващата изненада, а в този труд има много такива. Тук има развитие, но не радикално. Това не е “Албумът”, но от тук проличава, че той е на път. Колективът напуска своя лирически комфорт, като запазва социалната актуалност, макар понякога по-субективна. Вариациите прелитат от жанр на жанр, присъстващи вече в почти всяко парче. Простират се от познатите фолк елементи чак до почти забравения сърф-рок. Композициите са силни, пълни със здрави и креативни сола, а самата соло китара е много по-игрива и жива от преди. Твърде рядко се удава възможност да се използва думата “красив” относно каквито и да е ...-кор композиции, но тук тя е напълно приложима. Този албум е най-мелодичното издание на групата до момента, но тази мелодика дори за момент не жертва от гореупоменатата тежест. Тя е тук, тук са и търкалящите се брейкдауни. Някои от тях обаче сме ги чували и преди, под формата на части от предишни записи на бандата или клишета с вече непроследими извори. Продължава да тежи и липсата на припеви, които биха могли да се имплементират, без да се жертват качества. В някои парчета вариациите изглеждат по-интересни от основната част, но поразителното количество качествено съдържание говори само за себе си и хвърля почти всички недостатъци в своята сянка.

Това е много силен запис не само за групата, но и като цяло за тази година. August Burns Red изненадват с един много по-мелодичен труд, който разкрива пътя, по който са поели. Майсторското ползване на контраста в музиката ги качва до нови висоти и задава много въпроси, като например дали някога ще ги избие към нещо съвсем алтернативно или артистично. Дори отговорът да е „не“, еволюцията е неизбежна и тя се случва в момента. Тук има какво да се слуша, на какво да се куфее, на какво да се насладите и над какво да се помисли. Малко състави са способни години подред да вдигат летвата за цял жанр – August Burns Red през 2015-а правят точно това, за пореден път.